Симеон Сакскобурготски: Преживял съм толкова много... аз съм ходещ архив

Когато станах премиер, спрях да изпълнявам функциите си на монарх, но с времето, а също и с влошаването на политическата ситуация, усещам, че съм се върнал към първоначалната си роля на стария мъдър цар, към когото хората обичат да се обръщат за съвет. Това сподели Симеон Сакскобурготски пред авторитетното френско издание "Пари мач".  Материалът беше публикуван на официалния сайт на монарха и бивш премиер.

Симеон II въплъщава самата История – онази голямата, която превърна някогашната османска провинция в истинско царство под управлението на Фердинанд I, пише френското издание..

„Моят капитал е моята възраст, опитът ми и услугите, които съм оказал на страната си, служейки й още от най-ранна възраст", казва царят. "Като убеден демократ, изглеждам умерен в епоха, която страда от липса на нюанси".

"Това беше един тъжен период на интриги, удари под кръста и политически вендети", спомня си Симеон времето, когато му попречиха да си вземе имотите.

Известният журналист Стефан Берн пише, че Симеон II ги приел в двореца Врана, за да съживи спомени от една отминала епоха.

"На внушително мраморно стълбище, министри и официални лица чакат търпеливо реда си, за да отдадат почит на Цар Симеон II. Поводът – откриването на изложба в Националния исторически музей по случай 130-годишнината от рождението на неговия баща, цар Борис III. Музеят, който се намира в покрайнините на София е някогашна резиденция на комунистическия диктатор Тодор Живков. Царят разглежда документите и експонатите, разпознава фотографии, които събуждат спомени за личния и държавнически живот на неговия баща, както и на майка му, царица Йоанна, италианска принцеса по рождение", пише в материала.

Ето останалата част от материала, публикуван в "Пари мач":

Без следа от носталгия или горчивина, Симеон II – който става цар едва шестгодишен, след смъртта на баща си през 1943 г., преди да бъде изпратен в изгнание само три години по-късно, се радва на оказаната почит към Борис III, въпреки че личните му семейни вещи и архиви са били конфискувани от комунистите през 1946 г. Цялото семейство слуша внимателно разказите му, докато царят коментира архивни снимки. Тъй като съпругата му, царица Маргарита, отсъства, го придружава неговият внук – княз Борис Търновски, син на покойния княз Кардам. На 27 години, скулптор и студент по международни отношения, Борис не би могъл да намери по-добър учител по съвременна история от своя дядо.

Защото Симеон II въплъщава самата История – онази голямата, която превърна някогашната османска провинция в истинско царство под управлението на Фердинанд I – княз на България, а впоследствие - цар на българите. Цар Симеон, неговият внук, го наричал просто „дядо".

През май миналата година, по време на тържествена церемония с участието на гвардейския полк, тленните останки на Фердинанд, които се намираха в Кобург, Германия, бяха върнати в България– изпълнение на последната воля на първия цар на българите след Освобождението. „Това събитие предизвика истинско възраждане на интереса към историята на българската монархия", признава Симеон II.

Днес Цар Фердинанд почива в криптата на параклиса в двореца Врана, недалеч от най-големия син на цар Симеон – княз Кардам Търновски, който почина през 2015 г. в резултат на тежка автомобилна катастрофа, оставила го в кома за седем години. Дворецът Врана, проектиран по идея на самия Фердинанд, напомня на планинска хижа. По стените висят портрети на именити предци – Орлеан, Бурбон-Парма, Савоя... Впечатляващо е да чуеш как цар Симеон разказва, че Фердинанд е внук на френския крал Луи-Филип I.

С присъщия му изискан вкус, цар Фердинанд I е оставил своя отпечатък във всяка част от този дворец – от архитектурата и обзавеждането, до изкуството и ландшафта. Той сам е проектирал 90-хектаровия парк, както и Царска Бистрица – своята ловна резиденция край курорта Боровец, оборудвана още през 1912 г. с хидроелектрически генератор, инсталиран от „Сименс".

През 1996 г., след петдесет години в изгнание, цар Симеон II се завръща триумфално в родината. Две години по-късно частната собственост на царското семейство, конфискувана след промените, е възстановена. „Всички българи си получиха обратно имотите, които им принадлежат, не само царското семейство", отбелязва той.

Един тъжен период на интриги, удари под кръста и политически вендети

През 2008 г. обаче, държавата се опитва да попречи на Цар Симеон II да ползва наследството си. „Това беше един тъжен период на интриги, удари под кръста и политически вендети", спомня си цар Симеон.

„Загубихме много време и средства. Като всеки европейски гражданин, който защитава правата си, аз се обърнах към Европейския съд по правата на човека, който отсъди в моя полза срещу българската държава. Не исках пари, а просто да ми върнат къщата на баща ми и дядо ми." В крайна сметка, преди две години, окончателно съдебно решение признава имуществените права на царя и сестра му Мария-Луиза върху Врана и Царска Бистрица, въпреки че продължава да съществува спор относно 1600 хектара гори. Поради липса на документи за покупка, бъдещето на планинските хижи Ситняково и Саръгьол, построени от цар Фердинанд I върху земи, дарени от местните власти, остава неясно.

„Като си помисли човек за всичко, което прабаба ми Клементина е дала от личните си средства за изграждането на съвременна България... Тези дребнави спорове са просто нелепи", смята Симеон II. „Под измамен предлог парламентът гласува шестнадесетгодишен мораториум върху горите, лишавайки ни от приходите от дървесината." Като жест към софиянци, Царят е дарил по-голямата част от парка Врана. Дворецът Врана от 2013 г. насам е превърнат в убежище на паметта и историята – благодарение най-вече на усилията на Ивайло Шалафов, директор на фонда „Цар Борис и царица Йоанна.

„Моят капитал е моята възраст"

В така наречения "нов" дворец във Врана, построен между 1909 и 1914 г., посетителите могат да видят възстановеното бюро на царя, както и невероятната трапезария, направена от карелска бреза - подарък от Николай II на неговия кръщелник Борис по повод неговото пълнолетие през 1912 г.

Желанието на цар Симеон е в този реставриран дворец, вече отворен за обществеността, българите да могат да се докоснат до историята си и да им се напомни, че не всичко е започнало през 1946 г. „Монархията беше очернена и изтрита от колективната памет", добавя той. „В ежедневието си чувствам симпатията на българите и никога не съм срещал враждебност, защото те разбират какво сме допринесли за развитието на страната. Цар Симеон в момента обитава стария дворец, който наподобява хижа и върху чиито стени все още се виждат следи от съюзническите бомбардировки през 1944 г. „Възстановихме сградата след войната, а след това в нея са живели и комунистически лидери", уточнява царят.

Салонът, където цар Симеон приема редицата дипломати и високопоставени гости, желаещи аудиенция, е украсен с картини на съвременни български художници и десетки семейни снимки.

„Когато станах премиер, спрях да изпълнявам функциите си на монарх, но с времето, а също и с влошаването на политическата ситуация, усещам, че съм се върнал към първоначалната си роля на "стария мъдър цар", към когото хората обичат да се обръщат за съвет. Моят капитал е моята възраст, опитът ми и услугите, които съм оказал на страната си, служейки й още от най-ранна възраст. Хората ме питат за мнение, защото, като убеден демократ, изглеждам умерен в епоха, която страда от липса на нюанси. Избягвам негативните чувства, защото те се отразяват на характера. Може да ме обвиняват във всичко, но не и в това, че съм се възползвал от публични средства или от положението си. Мога да спя спокойно и с чиста съвест. Когато бях дете, това да бъдеш цар се изразяваше единствено в задължения. Хората виждат привилегиите, но не виждат жертвите, нито безсънните нощи заради тежката морална отговорност.

Царят иска да реабилитира името на своя баща, направил всичко възможно, за да спаси българските евреи от депортация

Днес, Симеон II се ангажира с това да реабилитира миналото на своето семейство, като започва с баща си, който неуморно се е борил за спасяването на българските евреи от депортация, противопоставяйки се на Хитлер, който никога не му е простил. Царят също така мисли за бъдещето, въплътено в неговия внук Борис: „Той ще бъде пазител на короната, носител на пламъка на традицията и основните ценности на монархията." Симеон II e радостен, че Симеон-Хасан, син на единствената му дъщеря, княгина Калина, и испанския изследовател Китин Муньос, се е ориентирал към военна кариера. „Гордея се със семейството си, то е истински дар от небето. Женен съм за царица Маргарита от 63 години и заедно отпразнувахме нейния 90-ти рожден ден през януари в Мадрид.

Това, че е цар и бивш премиер не му носи някакви привилегии освен изрази на уважение. В Рилския манастир, например, православният клир с почитание му представя свещените реликви на св. Иван Рилски, пред които царят се покланя и ги целува. „Вярата ми е несломима, но без следа от фанатизъм. Ако не бях вярващ, едва ли щях да премина през всички изпитания и трудности, които съм преживял. Истината е, че съм преживял толкова много през живота си... Аз съм в някакъв смисъл ходещ архив на историята на моето семейство."