Честит празник, българи! И ний сме дали нещо на света

24 май е най-българският официален празник, днес българите по цял свят честват делото на светите братя Кирил и Методий, българската азбука, просвета и култура и славянската книжовност. Днес, както е казал Народния поет, си припомняме с гордост, че "И ний сме дали нещо на света и на вси славяни книга да четат.

„Спасявайки делото на св.св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност...” – проф. Роже Бернар.

В епохата на византийско владичество българската държава изчезва от политическата карта на Европа, но остава „Държавата на духа“, по думите на акад. Дмитрий Лихачов. „Нe зaбрaвяйтe, чe виe, бългaритe, cтe нaй-дрeвнaтa oт cъщecтвувaщитe ceгa културни нaции в Eврoпa и в цeлия cвят!

Мнoгo вeчe e oтминaлo, oтишли ca cи дрeвният Рим и дрeвнa Гърция, oтишлa cи e Визaнтия. Бългaрия e oтлoмкa oт нaй-cтaрaтa културa cрeд eврoпeйcкитe cтрaни. Зaтoвa трябвa дa ce пaзи. Нeoбхoдимo e днeшнaтa културa нa Бългaрия дa нe бъдe caмo oтлoмкa oт cтaрoтo, a дa cтaнe и първaтa чacтицa oт бъдeщeтo. Книжнaтa културa нa Бългaрия, cъздaдeнa прeз вeкoвeтe, трябвa дa ocтaнe и дa прeбъдe дoкрaй."

В съвременната историография се смята, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий – създатели на глаголицата.

Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденските източници първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски. Денят на честването на двамата братя става най-яркият израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата.

През 1857 г. празникът е почетен в българската църква „Свети Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.

Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, от 1860 г., в Скопие от 1862 г., във Варна от 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът е организиран от учителя Сава Филаретов.

По време на борбите за църковна независимост от началото на 19 век делото на Кирил и Методий е стимул за противопоставяне на Цариградската Вселенска патриаршия. След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в две посоки.

В свободната част на България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско, които са под юрисдикцията на Българската екзархия, той запазва функциите си и на демонстрация против османското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.

След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден е на дата 11 май.
През 1968 г. Българската православна църква, вече със статут на патриаршия, въвежда като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар, чрез който се премахва грешката на стария Юлиански календар.

Така денят на Кирил и Методий се почита от църквата на 11 май по църковния календар, но поради вече установената гражданска традиция светското, гражданското и държавно честване остава на 24 май.

За официален празник на Народна република България 24 май е обявен с решение на Деветото (или XXXV) Обикновено  народно събрание на 30 март 1990 г., а от 15 ноември 1990 г. е официален празник на Република България (по това време Народна република България е преименувана на Република България).

През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици. На 09.12.2020 г. празникът е официално преименуван след гласуване в Народното събрание от „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“ на настоящото „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност“.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“ и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите 6. Панайот Пипков създава музиката към химна на 11 май 1901 г.

24 май като празник на братята Кирил и Методий днес се отбелязва и в  Русия (светски и църковно), Чехия, Северна Македония (светски и църковно) и други славянски страни. В Русия се чества за първи път през 1986 г. (в тогавашния Съветски съюз) по инициатива на мурманския писател Виталий Маслов  – в Мурманск е най-северната точка, където има паметник на братята Кирил и Методий.

Като църковен празник Денят на Кирил и Методий се празнува в Русия от 1863 г., а за ежегоден празник на славянската писменост и култура е приет от 1991 г. Както първото честване в СССР, така и следващите имат „столица на празника“ – град, в който са концентрирани тържествата по отбелязването му, това през различни години са градовете Мурманск, Киев, Минск и други, а от 2010 г. за постоянна столица на празника е избрана Москва.

24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий е официален празник и в Северна Македония, където се отбелязва подобно на празнуването му в България – с много цветя, песни и тържества на ученици и студенти.

В Чехия денят на Кирил и Методий е официален празник на 5 юли, когато недалеч от Бърно, на мястото на столицата на Великоморавия, от която е останал само манастир, се събират хиляди хора да отбележат деня на братята. Паметник на Кирил и Методий има на Карловия мост в Прага, а в катедралата Свети Вит на Пражкия град на витраж е пресъздадено делото на светите братя равноапостоли.