Защо бизнес сделките на Тръмп няма да накарат Путин да спре войната в Украйна?

Когато на специализирана част от американската армия в Германия бе съобщено, че тази есен може да бъде преместена в Южна Корея, войниците започнаха да опаковат своето най-модерно оборудване. Месеци по-късно опакованото им оборудване все още се виждаше по време на обиколка из базата, а частта остава в град Висбаден и продължава да чака. Несигурността възниква в момент, когато Пентагонът провежда шестмесечен преглед на американските сили в Европа, като обмисля потенциално значително намаляване на контингента, дори докато Русия води война на границата с НАТО, пише NYT. Съдбата на подразделението в Германия, което наброява 1 000 души и е известно като Multi-Domain Command Europe, е показателна за несигурността, пред която са изправени около 78 000 американски войници, разположени в Европа, преди да бъдат обявени резултатите от прегледа, което трябва да стане до края на годината. Намаляването на контингента може да засегне пристанища в Испания, въздушни бази в Англия и Италия, както и групи войници в Източна Европа. Германия е особено уязвима, като се има предвид, че там са разположени 37 000 американски войници - повече отколкото във всяка друга страна в Европа.

Ситуацията се усложнява от факта, че президентът Тръмп използва армията като геополитически инструмент, като нареди на Пентагона да ограничи военните учения с Южна Корея, отчасти защото тя не е предложила достатъчна подкрепа за войната с Иран. Все още не е ясно дали разположената в Германия част действително ще бъде преместена в Азия, според пет американски длъжностни лица и бивш дипломат, всички от които говориха при условие за анонимност, за да опишат вътрешните дискусии в Пентагона. Говорител на Пентагона заяви, че прегледът продължава и че длъжностни лица работят по "процес на уведомяване преди разгръщане" за подразделението в Германия. Когато през юни министърът на отбраната Пийт Хегсет обяви прегледа, той разкритикува някои съюзници от НАТО за това, че първоначално са отказали да позволят на американски бойни самолети да излетят от европейски бази, за да бомбардират Иран през пролетта. Не е ясно дали резултатите от изборите в САЩ миналата седмица ще повлияят на изхода от този процес. Целта на прегледа е да приведе американските въоръжени сили в съответствие с приоритетите в сферата на сигурността, определени от президента Тръмп като водещи – възпиране на възхода на Китай и защита на територията на САЩ, като същевременно се оказва натиск върху Европа да поеме по-голяма част от разходите за собствената си отбрана. Въпросник на Пентагона, изпратен до съюзниците от НАТО през август, породи опасения, че прегледът всъщност представлява тест за лоялност към администрацията на Тръмп. Това се случи в момент, когато европейските лидери трескаво се опитваха да преценят дали биха могли да се справят сами, докато Русия изпитваше границите на НАТО чрез саботажи и атаки с дронове. Бригаден генерал Стивън П. Карпентър, командир на въпросното армейско подразделение, отбеляза, че останалите страни от НАТО – алианс с 32 държави членки – развиват своите способности, но съществуват "определени неща, които ние можем да правим, а останалите 31 нации – не".

Европа се превъоръжава

След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. Европа предприе стъпки за укрепване на своите въоръжени сили. Според представители на отбранителните ведомства и военни експерти обаче ще минат още години, преди европейските държави да достигнат нивото на способностите, осигурявани от Съединените щати. Повечето европейски армии не разполагат с т.нар. "многосферни" (multi-domain) подразделения, подобни на тези, които армията на САЩ създаде през 2020 г. Те обединяват сложни технологии от различни военни сфери с ракети с голям обсег, за да откриват и унищожават заплахи. Подразделението в Германия е ключов елемент от мисията на НАТО на източния фланг, насочена към възпиране на Русия и предотвратяване на евентуални атаки.

Миналият месец подразделението в Германия участва в учение на НАТО, целящо да провери как съюзниците биха реагирали при руски удар. Военнослужещи, специализирани в кибервойната, демонстрираха пред съюзниците как да подават данни в реално време от хиляди сензори и дронове към мрежа, която проследява и споделя разузнавателна информация за различни сценарии на атака. Те използваха височинни балони за наблюдение, оборудвани с електромагнитни сензори, за да локализират или заглушават потенциални цели. Три от четирите многосферни подразделения на армията са базирани в Съединените щати, но са фокусирани върху Азия. Някои се питат защо САЩ биха преместили такова подразделение в Германия по време на най-мащабния конфликт в Европа след Втората световна война.

Маркус Гарлаускас, старши експерт по сигурността в Азия към организацията "Атлантически съвет" (Atlantic Council) във Вашингтон, обаче определи заплахата от страна на Китай и Северна Корея като "сериозно подценена" и заяви, че "си струва рискът да се премести подобен актив там, където може да бъде най-необходим".

Готови за действие

Матю Уитакър, посланикът на САЩ в НАТО, се опита да омаловажи значението на по-мащабното съкращаване на войските, като заяви миналата седмица пред Берлинската конференция по сигурността:

"Не очаквам нищо значително".

По думите му, прегледът все още тече, а препоръките от него предстои да бъдат изпратени на Хегсет за одобрение.

Европейските лидери приеха – макар и с известна неохота – факта, че в крайна сметка регионът ще трябва да поеме по-голямата част от тежестта на отбраната срещу Русия.

"Те си дават сметка, че днес САЩ и Европа просто поставят акцента върху различни заплахи", коментира Андрю Пейн, директор на изследователските програми в "Чатъм хаус" – институт за политически анализи в Лондон.

Плановете за преместване на Командването за многосферни операции (Multi-Domain Command) извън Германия бяха обсъдени още през пролетта – преди обявяването на прегледа на стратегията – и то въпреки възраженията на висши военни представители. По думите на същите източници, през юли военнослужещите са били уведомени за възможното преместване. Европа не е подготвена да запълни празнината, която те ще оставят след себе си.