Творците към властта: Имаме нужда от работещи правила

Българският закон за авторското право е синхронизиран с европейското законодтелство и в голяма степен отговаря на изискванията на директивите на ЕС. За съжаление обаче по отношение на авторите на аудиовизията, европейските правила остават само на хартия, защото липсват механизми, гарантиращи прилагането им в практиката. Няма и контрол за спазването на закона от съответните ползватели. Тези дефицити водят до съществени щети както за самите творци, така и за обществото като цяло.

През миналия месец на България беше наложена санкция в размер на 2 млн. евро за забавено въвеждане на директивите от 2019г. Още по-голяма санкция може да бъде наложена за нарушение на Директива 2014/26/ЕС поради липса на ефективна процедура за одобряване на тарифи, което възпрепятства българските ОКУП  да управляват правата на своите членове – държавата не осигурява условия за това.

В края на май представители на „Филмаутор“ се включиха в среща с министър-председателя Росен Желязков, организирана по искане на CISAC  - Международната конфедерация на авторите и композиторите, които бяха в София, за да проведат годшното си общо събрание. В делегацията се включиха генералният директор на CISAC Гади Орон, регионалният директор за Централна и Източна Европа Митко Чаталбашев, председателят на Филмаутор Станислав Тодоров и нейният изпълнителен директор Мария Палаурова и изпълнителният директор на Музикаутор Иван Димитров.

Преди това представителите на творците бяха на среща с депутатите от Комисията по култура и медии в Народното събрание.

„България е страна с дълбоки традиции и огромен културен потенциал“, каза Гади Орон и подчерта ролята на творците като стратегически ресурс за развитието на културата и икономиката на всяка държава. От името на CISAC той изтъкна усилията на Филмаутор в защита правата на българските и чуждестранни автори и изрази пълна подкрепа за сдружението.

Основен акцент в позицията на „Филмаутор“ бе нефункциониращата процедура за създаване на тарифи и липсата на възнаграждения от кабелно препредаване. Формално, в България не се прилагат правилата за колекивно управление, които важат във всяка друга държава-членка от ЕС. От организацията подчертават, че решаването на тези въпроси, както и въвеждането на компенсационно възнаграждение при частно копиране ще дадат възможност създателите на филми да получават справедливи приходи от своята дейност, което ще стимулира развитието на културните процеси у нас.

Премиерът Желязков, както и народните представители се ангажираха да бъдат предприети стъпки в посока преодоляване на проблемите, за да се гарантира устойчиво развитие на културния сектор.

Мария Палаурова, изпълнителен директор на Филмаутор:

„У нас липсва разбирането, че творческите продукти са резултат на труд, който трябва да се заплаща. Трудно се работи в среда, където плащането  на авторски права се калкулира като загуба – и то от компании, чийто бизнес е именно разпространение на съдържание. Как е възможно да искаш да правиш например телевизия и в същото време да отказваш да плащаш за права? Или да рекламираш услугата си чрез най-полупярните филми, които предлагаш, но да не си готов да платиш на техните създатели? Липсата на правни инструменти, чрез които правата да се реализират на практика представлява нарушение на правото на ЕС – ние не постигаме резултатите, които се преследват от всички директиви, иначе възприети у нас.“

България е на последно място в ЕС по събираемост на възнаграждения от авторски права за аудиовизия. Дори  държави извън съюза, като Сърбия например, са напред в класацията. И докато в Европа основните източници на възнаграждения за филмовите творци са тези от препредаване и от частно копиране, то у нас нито един от двата механизма не функционира.

Станислав Тодоров, председател на Филмаутор:

„Срещите от миналата седмица на представители на CISAC и Филмаутор с премиера Росен Желязков и депутатите от ККМ дават надежда  скоро да бъде направена крачка напред.  След позитивната реакция и поетите от тях ангажименти, ние имаме очакване най-после да бъде проявена държавническа воля и да незабавно да се инициира провеждане на дългоочакваните законови реформи.“