С 3 млрд. лв. от пациентския джоб се финансира недостигът в системата

Недостигът на финанси в системата се поема от пациентите, което е около 3 млрд. лв. от пациентския джоб на година. Това каза Григор Димитров, член на Надзорния съвет на НЗОК, представител на Българската стопанска камара, по време на 12-ия фармафорум, организиран от списание „Мениджър“.

Българското здравеопазване е недофинансирано в сравнение със страните от ЕС, тъй като в България средствата за здравеопазване са около 5% от БВП, а в другите страни от ЕС са 10,5-11% от БВП, посочи той. 

Недостигът за финанси в системата се поема от пациентите, което е около 3 млрд. лв. от пациентския джоб, с което достигаме долната граница от средствата, отделяни в ЕС за здравеопазване, добави Димитров. 

Държавата не участва и не подпомага развитието на здравеопазването и 90% от разходите за здравеопазване се поемат от нашите здравноосигурителни вноски. Държавата осигурява за здраве определени групи граждани, но размерът на вноската е наполовина. Въпреки многократните напомняния от години държавата не преразглежда тази тема, добави Димитров. В последните години държавата отклонява средства от бюджета на НЗОК за решаване на различни социални проблеми – за заплати на лекари и медицински сестри, работещи в отдалечени населени места, за плащания за медикаменти в областта на онкологичните заболявания, които са близо 1 млрд. лв., за хемодиализа и др. Преди години държавата отклони над 1,2 млрд. лв. от здравните вноски неизвестно за какво, допълни Димитров.

За много хора сегашното положение е много изгодно и затова няма промяна, а има много възможности за финансиране на системата, каза още Димитров и посочи евентуални възможности - постоянния преход за намаляване на ДДС на лекарствата, създаване на фонд, в който вредните за здравето храни да внасят определен акциз, създаване на здравни фондове, предлагащи пакет услуги в зависимост от вноската. По думите му чрез подобни здравни фондове ще бъде намалено „плащане под масата“. 

Илюзия е, че здравеопазването е безплатно, а това изкуствено се набива в съзнанието на българина, каза Свилена Димитрова, председател на Българската болнична асоциация. Понеже плащаме малко, получаваме малко, допълни тя. Не е правилно, ако има пробойни в системата, да ги оставим да съществуват, но компетентните органи трябва да си свършат работата, призова тя. Димитрова обърна внимание и на нуждата от повишаване на нивото на здравната култура на гражданите, което би спестило много разходи. Да се въведе здравно образование в училищата и да има масови информационни кампании, апелира тя.

През миналата година 40 хил. жени са преминали през профилактичен преглед чрез мамография, 36 хил. мъже - за простата, а през профилактичен преглед общо са преминали не повече от 1,5 млн. души, каза още Димитров в отговор по темата за ранна диагностика и профилактика. По думите му обхватът на гражданите, преминали профилактичен преглед, не се разширява, основно заради липса на желание у хората да ходят на профилактичен преглед.

Често се говори за скрининг и за ранна и добра диагностика, но те изискват допълнителен ресурс, каза Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители. Денев посочи още, че предстои да се публикуват данни от изследване, според което България трябва да задържи 14 хиляди лекари, за да поддържа сегашните нива на оказване на медицинска помощ, а за достигане на средноевропейските нива на осигуреност с медицински сестри в близките години трябва да бъдат обучени и задържани в България 21 хил. медицински сестри.
(БТА)