Мяра: Кой е виновен за нелегалните домове за възрастни хора?

Вината за казусите с нелегалните домове за възрастни хора българите подреждат така: отчетливо най-виновни са ресорните институции, със сериозна вина са собственици и управляващи такива домове, а по-назад, с изравнена отговорност, са законодателите и близките. По-малка, макар и значима, е вината и на всички, които са знаели, включително и служителите в такива домове. 

Двама от всеки петима твърдят, че и преди разкритията са чували за подобно отношение в домове. Между двадесет и тридесет на сто е предпочитанието възрастните хора в тежко положение да са в заведения със специална грижа. Разбира се, мнозинствата се изказват в полза на грижата у дома. Закономерно, колкото по-възрастен е един човек, толкова по-ясно изразено е предпочитанието към домашната среда.

Изводите са от бърз независим телефонен сондаж на социологическа агенция „Мяра“. Сондажът цели да изгради бързи хипотези по темата, свързана с домове за възрастни хора, нашумяла в общественото пространство.

По отношение на казуса с нелегалните домове за възрастни хора запитаните имаха възможност да дават повече от един отговор. 79,4% от запитаните в тематичния сондаж намират вина у институциите, които отговарят за контрола по тези въпроси, за 64,7% виновни са собственици и ръководството на такива домове. За 40,9% виновни са хората, които са приемали законите по тези въпроси. 40,4% посочват, че виновни са близките, които са оставили възрастните хора в такива домове. Според 35,7% виновни са хора, които са знаели, а са мълчали. За 29,4% виновни са служителите в такива домове. На мнението, че виновни са самите възрастни хора, които вероятно са се съгласили, са 3,5 на сто. Има и известни дялове на колебание.

Помолени, доколкото е възможно, да изключат медийните публикации и новини от последните седмици, 39,2% казват, че са чували за лошо отношение към възрастни хора в домове за настаняване. Независимо от присъщата в такива казуси декларативност на отговорите тези близо четиридесет процента или две пети свидетелстват за немалка разпознаваемост на проблема – макар и не в мнозинство. 

Прави впечатление, че домашната среда получава автоматична подкрепа, дори при необходимост от специална грижа. На въпроса „Когато човек е възрастен и има нужда друг да се грижи за него – за хранене, прием на лекарства и други нужди, кое от следните е по-добре, според Вас лично?“ 69,4 на сто споделят, че е по-добре човек да остане вкъщи, независимо от възможните трудности, 22,8% са на мнение, че е по-добре човек да получава грижа в специализирано заведение, независимо че се затруднява връзката с дома. Останалите се затрудняват да посочат отговор. 

В тези данни трябва да се има предвид, че темата е твърде деликатна, както и да се отчита сериозен процент на социално желателни или автоматизирани отговори. Сериозни са разликите в отговорите на най-младите и най-възрастните участници в сондажа. Над три четвърти от респонденти на възраст седемдесет и повече години застъпват мнението, че е най-добре човек да си остане вкъщи, независимо от възможните трудности, докато подобно мнение застъпват по-малко от половината сред най-младите.

Сходни са данните, които регистрира експериментален и провокативен въпрос – „Ако Вие лично изпаднете в ситуация, в която не можете да се грижите за себе си, кое от следните е по-близо до Вашата нагласа?“. 64,1% отговарят, че държат да останат у дома, а не в специализирано заведение, докато 29,5% не държат да останат у дома, може и да приемат специализирано заведение. Останалите се колебаят в отговора. Следва да се има предвид, че при тези отговори голямо влияние биха могли да оказват конкретните житейски ситуации, както и отдалечеността на перспективата за остаряване. Така например близо три четвърти от най-младите посочват, че ако са в подобна ситуация, не държат да останат у дома и биха приели специализирано заведение, докато по-малко от една десета от най-възрастните биха избрали тази опция.

Въпреки всички уговорки видно е, че според двата индикатора, макар и да са абстрактни, в полето между 20 и 30% от пълнолетното население е възможната ниша за този тип социални услуги. Въпросът придобива особена значимост предвид демографската ситуация в страната ни.

Данните са от независим телефонен сондаж на социологическа агенция „Мяра“, проведен между 12 и 16 юни 2025 г. сред 800 пълнолетни български граждани. Максималното стандартно отклонение е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души.