Депутатите отвързаха ръцете на КЗК, ще може да извършва проверки на място

Парламентът прие окончателно на второ четене промени в Закона за защита на конкуренцията, свързани с правомощията на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

Измененията са внесени от депутати от управляващото мнозинство и част от тях отразяват препоръките на Комитета по конкуренция на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), отправени в рамките на преговорния процес по присъединяването на Република България.

Предвидена е възможност КЗК да извършва проверки на място и в рамките на производства по секторни анализи, подобно на извършваните проверки на място в санкционните производства. Проверки на място се извършват само след съдебно разрешение на Административния съд- София област, което подлежи на инстанционен съдебен контрол пред Върховния административен съд.

КЗК ще може да използва външни експерти, както по време на проверките на място, така и за целите на конкретни производства. Когато става дума за проверките на място, използваните експерти ще бъдат ограничени единствено до компютърни специалисти, които ще бъдат ангажирани само с технически задачи.

Със законопроекта се въвежда нова процедура, която стартира по искане на ответна страна в производството, която е готова да признае своето участие в картел. Предвижда се и въвеждането на т.нар. механизъм call-in option, който дава право на КЗК при съмнения да иска уведомления при вече сключени концентрации, когато общият оборот на двете предприятия надвишава 25 млн. лева в срок до шест месеца от сделката. 

Предвидена е промяна по отношение на имуществените санкции, които може да налага КЗК при установени забранени практики при доставките на селскостопански продукти. Предвижда се КЗК да може да прилага санкция в размер на 10 на сто от оборота на търговеца за преходната финансова година, като законопроектът включва възможността КЗК да намалява размера на санкцията, утвърдена с приетите от нея правила. Досега в закона беше фиксирана горна граница на санкцията за големите търговски вериги в размер на до 300 000 лева, съобщи БТА.  
В законопроекта е предвидено и изменение на Закона за електронните съобщения, като се създава възможност при необходимост да бъдат получени от КЗК данни от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги за нуждите и целите на производствата по Закона за защита на конкуренцията. Между първо и второ четене беше прецизирано достъпът да е само до трафичните данни във връзка с IP адреса.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на общата забрана за нелоялни търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти, която влиза в сила три месеца по-късно, реши парламентът.    
От опозицията възразиха, че с измененията се разширяват правомощията на КЗК.
Един от притеснителните текстове е КЗК да получи право да прави проверки на място и при секторни анализи. Така действията на КЗК лесно могат да се използват като бухалка срещу съответни компании, коментира Борис Аладжов  от "Възраждане".    
Мартин Димитров от ПП-ДБ каза, че се дават свръхправомощия на КЗК и най-голямата слабост е, че те не са обвързани с обективни критерии, а със съмнения. Имат ли съмнения, могат и да направят проверки на място, посочи той. Мартин Димитров отбеляза също, че с измененията глобата за една търговска верига с милиард и половина оборот може да е от няколко хиляди лева до 150 млн. лева. Да се дава такова право с такъв голям марш, също е свръхправомощие на КЗК и рисков фактор, коментира той. 
Атанас Атанасов от "БСП-Обединена левица" обясни, че КЗК и в момента може да прави проверки на място. По думите му с промените се отнема административна тежест и по никакъв начин не се дават нови правомощия на КЗК. Относно увеличението на санкциите, Атанасов обясни, че то засяга големите хранителни вериги, които работят в България. По думите му в законодателството има откровени пропуски. Няма как да ме убедите, че е напълно нормално за всички други състави на нарушения глобата да бъде до 10 процента от оборота, а само за агрохранителните вериги тя да бъде лимитирана до 300 хиляди лева, коментира Атанасов. По думите му една такава санкция трябва да има и превантивен характер.