ВСС за заплатите: Не е вярно, че получаваме 20 000 лв.

Не е вярно, че изборните членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) получават 20 000 лв. заплата, нито е вярно, че предвиденият 18% ръст на възнагражденията на магистратите и служителите за 2026 г. се отнася и до кадровиците. Това заявиха членове на съвета на днешното извънредно заседание на Пленума на ВСС по повод обсъждането на две теми, съобщи "Лекс".

Първата се отнася до проектобюджета за 2026 г. и заложените параметри от Министерството на финансите, а втората – одобряване на позиция, която да бъде изпратена на бТВ и на Съвета за електронни медии по повод коментари в предаването „120 минути“ в неделя.

На заседанието беше посочено как по закон се определя възнаграждението на членовете на съвета.

Според Закона за съдебната власт (чл. 29, ал. 2 и чл. 218, ал. 1 от ЗСВ) членовете на ВСС, шефовете на ВКС и ВАС, главният прокурор и директорът на НСлС получават 90% от заплатата на председателя на Конституционния съд. Според ЗСВ главният инспектор получава колкото член на съвета.

Възнаграждението на председателя на КС пък се формира като средноаритметично от заплатите на президента и председателя на Народното събрание.

Възнаграждението на държавния глава се равнява на две депутатски заплати, а това на шефа на НС е с 55% повече от заплатата на народния представител.

Колко получават депутатите е уредено в чл. 5 от финансовите правила по бюджета на парламента към Правилника за организацията и дейността на НС. Разпоредбата гласи: „Народните представители получават основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт. Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие“.

Кадровиците не казаха каква е конкретната сума, която получават всеки месец.

„Лекс“ е изчислила заплатата на членовете на ВСС въз основа на последните данни на НСИ за второто тримесечие на 2025 г. (все още няма данни за третото тримесечие – б.а.). Данните на НСИ показват, че средната работна заплата в обществения сектор за юни е била 2645 лв. Това означава, че депутатите получават 7935 лв. основно възнаграждение, а председателят на НС – 12 300 лв.

Заплатата на президента съответно става 15 870 лв., а на председателя на КС – 14 085 лв.

Това означава, че членовете на съвета, тримата големи в съдебната система, шефът на НСлС и главният инспектор получават 12 677 лв. основна заплата.

По правило председателят на КС уведомява съдебния съвет за новия размер на възнаграждението си на всяко тримесечие, а след това се извършва и актуализацията на заплатите на кадровиците, главния инспектор и на председателите на ВКС и ВАС и на главния прокурор.

В чл. 219 от ЗСВ е предвидено, че магистратите, кадровиците и инспекторите получават и допълнително заплащане за прослужено време – по 2% от заплатата за всяка година трудов стаж, но не повече от 40%.

Така заплатите на членовете на ВСС, на председателите на ВКС и ВАС и на главния прокурор, както и тези на шефа на НСлС и на главния инспектор нарастват на 17 748 лв., тъй като всички кадровици имат над 20 години стаж.

Освен това кадровиците, наред с всички магистрати и служители, получават и пари за облекло – по 5024 лв. през 2025 г.

Това е настоящата ситуация със заплатите на членовете на съвета. Но към тази сума трябва да се прибавят и премиите, които евентуално ще получат членовете на ВСС.

Според информация, предоставена от ВСС на сдружението „Боец“ в началото на годината, за 2024 г. на членовете на съвета са изплатени 1 212 183 лв. бонуси. Към онзи момент кадровиците бяха 21, което означава, че всеки от тях е получил средно близо 58 000 лева допълнително. Съпоставка на данните от имуществените декларации на кадровиците по отношение на годишната данъчна основа от трудовите доходи и получените заплати през годината, чийто размер беше по-нисък от сега, излиза, че кадровиците са получили дори повече като допълнителни средства – по 67 900 лева на човек.

На заседанието на Пленума на ВСС днес председателят на бюджетната комисия Стефан Петров поясни, че колкото получават председателите на ВКС и ВАС и главният прокурор, толкова получават и изборните членове на съвета. „Няма нищо вярно, да не кажа, че е лъжа, че изборните членове получават по 20 000 лв. на месец“, каза Петров и по повод на писмо от Министерството на финансите, в което се предлагат параметри на бюджета на съдебната власт за 2026 г.

Както „Лекс“ писа, в края на септември ВСС прие проект на бюджет на съдебната власт, в който заложи ръст на заплатите на магистратите с 18% за следващата година.

В тази връзка Стефан Петров припомни днес, че предвидената индексация е на базата на щатната численост и прогнозните данни за размера на средната работна заплата за четвъртото тримесечие, както и при прилагането на модел на изследване на динамиката за изменение на средната работна заплата за периода от 2015 г. до 2025 г.

В тази връзка Петров обясни, че в чл. 218, ал. 2 от ЗСВ е посочена най-ниската заплата в съдебната система. Текстът гласи: „Основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт“.

А според ал. 3 на същата разпоредба Пленумът на ВСС определя размера на възнагражденията на останалите магистрати.

Стефан Петров заяви, че няма как ВСС да не изпълни чл. 218, ал. 2 от ЗСВ и да не актуализира заплатите на младшите магистрати. А ако реши да има ръст само за тях, но не и за останалите, може да се стигне до там, че те ще получават по-високи възнаграждения от районните съдии и прокурори.

Затова ВСС всяка година актуализира Таблица 1 за възнагражденията на магистратите, където съществуват общо 21 позиции за определяне на заплатите на съдиите, прокурорите и следователите, поясни Стефан Петров.

Той посочи, че съгласно данните на Министерството на финансите през 2026 г. минималната работна заплата ще нарасне с 9.8%.

„В класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата и прокуратурата съществуват длъжности, чиито заплати се определят на база МРЗ и ние няма как да не се съобразим с новата минимална работна заплата и сме длъжни да увеличим заплатите в администрацията по закон. В текстовете на ЗСВ, които се отнасят до администрацията, ясно е определено по какъв начин се формират заплатите. Най-високата длъжност е тази за главен секретар, който получава 90% от заплатата на магистрата от съответното ниво. Най-ниската заплата е МРЗ, на база на която се определят други възнаграждения на служители. И след като се предвижда ръст на МРЗ, ние няма как да оставим същите заплати в администрацията“, каза Стефан Петров.

По този начин той отговори на редица критики през последните дни не само по отношение на заплатите на членовете на ВСС, но и на тези на самите магистрати.

Същевременно Стефан Петров докладва и писмо от Министерството на финансите, от което става ясно, че се предлага орязване на предвидените от ВСС средства по отделните пера в проектобюджета на съдебната власт за 2026 г.

Председателя на бюджетната комисия първо посочи, че от МФ предлагат приходите за следващата година да бъдат 66 468 000 евро, което е с 14.47% по-малко от заложеното в бюджета за 2025 г. Т.е. за тази година бяха заложени 152 млн. лева приходи, а за следващата МФ предлага да са 130 млн. лева.

В тази връзка Стефан Петров поясни, че неизпълнението на приходите за 2025 г. е 28 800 000 лв. и не очаква догодина да е по-различно.

Той допълни, че ВСС многократно е поставял въпроса за актуализиране на съдебните такси, но засега отговор на това предложение няма.

Петров сподели, че в писмото си МФ предлага намаляване на разходите за персонал с 12.72 на сто спрямо искането на ВСС от края на септември, което дава възможност за обезпечаване на заетата щатна численост към 31 септември т.г.

От писмото на МФ става ясно, че няма да има средства за новите над 150 щатни бройки, които иска ВСС. Отпускат се само 2 099 000 евро за нови 10 щата във Върховния административен съд, които произтичат от промените в Закона за държавната собственост.

За текуща издръжка пък се предлагат 2 736 000 евро, което е повече и е свързано с ефекта от ръста на минималната работна заплата. „Но тук Министерството на финансите има предвид само увеличението на разходите във връзка със заплащането на вещи лица и други подобни разходи, които са свързани с ръста на МРЗ“, обясни Стефан Петров. И допълни, че няма да бъдат обезпечени разходите от увеличаване на цените на основните енергоизточници. Няма да има средства и за текущи ремонти и обзавеждането на нови сгради.

И при капиталовите разходи МФ предлага намаление с 6.73% спрямо тазгодишния бюджет. Сумата, която сочи финансовото ведомство, е 21 254 400 евро.

Трансферите от централния бюджет да бъдат за сметка на преходния остатък в съдебния бюджет, искат още от МФ.

В крайна сметка ВСС реши, че вече има приет проект на бюджет за следващата година и ще го поддържа при гласуването в парламента.

След бюджетния въпрос, представляващият ВСС Боян Магдалинчев предложи Пленумът да одобри позиция, която да бъде изпратена на бТВ и на СЕМ по повод коментари в предаването „120 минути“ тази неделя по теми, свързани с възнагражденията в съдебната система – техния размер, формирането им и съотнесено към твърдения за липсата на ефективност, както и за липсата на реакции по повод нанесения побой с чук над прокурора от СГП Иво Илиев.

ВСС отложи обсъждането на позицията си за заседанието в четвъртък, за когато тя ще бъде и редактирана.