За НС през 2025 г.: Празна зала - празно доверие, липса на диалог, корупционни скандали

В последните години доверието в българския парламент е традиционно ниско. Настоящото Народно събрание започна работа при обществено одобрение от едва 8% в края на миналата година. Трайната тенденция на недоверие се дължи на редица фактори, някои от които свързани с работата на парламента – дълго проточил се избор на негов председател, забавен старт на същинската работа, късно формиране на постоянните комисии, поредица от дискусионни заседания и решения.  Това сочи анализ на Институт за развитие на публичната среда. 

Натрупват се и политически причини, включващи липсата на диалог и сътрудничество, корупционни скандали, спорно качество на дебатите и експертизата в различни области. 

Така може би не е изненадващо, че в последното изследване на социологическа агенция Алфа Рисърч одобрението на парламента в началото на декември е едва 5%. 

Миналата седмица, покрай дебатите за вота на недоверие, речника на парламентаристите често включваше лексика по-подходяща за футболни агитки. Скандалите от парламентарната трибуна и в кулоарите също бяха показателни за незадоволителното ниво на комуникация между депутатите.  

Именно дисциплината на депутатите и техните отсъствия от началото на годината ноември*, ще разгледаме в настоящата публикация. 

Отсъствията на депутатите

Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание посочва, че всеки депутат е „длъжен да присъства на заседанията на Народното събрание и на комисиите, в които е избран”. Ако по уважителни причини му се налага да отсъства от пленарно заседание или такова на комисия, „предварително уведомява председателя на Народното събрание, съответно председателя на съответната комисия.”

Отново там е разписано, че „всеки месец на интернет страницата на Народното събрание се публикува информация за неоправданите отсъствия на народните представители от заседания на постоянните комисии, подкомисиите, работните групи и от пленарни заседания. Информацията се публикува не по-късно от 7 дни след приключване на месеца, за който се отнася.”  

Така за периода януари – ноември 2025 г. отсъствията от пленарни заседания по неуважителни причини на депутатите са общо 946, а от заседания на комисии – 136. 

Гражданите обаче често стават свидетели на почти празна пленарна зала по време на провеждания петъчен парламентарен контрол. В същото време липсва публична информация за броя на и основанията за т.нар. „извинени“ отсъствия на народните представители, тъй като действащият режим е само уведомителен. Публикуването на данни за оправданите отсъствия, както и по-ясно разписване на допустимите причини за тях в Правилника на Народното събрание, може да са добра стъпка в посока повишаване прозрачността на работата на парламента. 

Присъствието на депутатите в пленарната зала и на заседанията на парламентарните комисии е ключов показател за тяхната ангажираност със законодателния процес. Честите им отсъствия пък имат пряко отражение върху осигуряването на кворум, без който парламентът не може да функционира ефективно, нито да взима валидни решения. 

През октомври станахме свидетели как депутатите могат умишлено да блокират работата на парламента. Тогава от управляващата коалиция бойкотираха в продължение на една седмица пленарните заседания и повечето срещи на парламентарните комисии. Това се случи след като лидерът на ГЕРБ-СДС, Бойко Борисов, призова депутатите от групата да не се регистрират в пленарна зала, вследствие на спорове за необходимостта от „реформа” на кабинета.  

За месеците януари – ноември 2025 г. най-много неоправдани отсъствия имат депутатите от групата на Възраждане – 392 от пленарна зала и още 52 от заседания на комисии. Следват ги ГЕРб-СДС с 41. В следващата графика представяме данни за неоправданите отсъствия по парламентарни групи: 

Дисциплинарните наказания на депутатите

Самостоятелен раздел в Правилника на НС е отделен за парламентарното поведение на депутатите. В него е посочено, че те трябва да зачитат авторитета на Народното събрание и да проявяват уважение към другите народни представители и външни лица, като не бива да се нарушава нормалното протичане на работата на парламента. 

Тези текстове обаче, не пречат на депутатите да прекъсват изказващите се от трибуната, подвиквайки от място, да отправят лични нападки и обиди и пр., пречейки на дебатите по същество. Редица са грозните изказвания, на които публиката стана свидетел тази година, включително и при дискусиите покрай оставката на кабинета миналата седмица. Тогава от трибуната на Народното събрание прозвучаха думи и обръщения като „Политическа п…перудка, обиколила сто партии,..”, „Колегите от „Има такъв народ“ изглеждат като след колоноскопия във ветеринарна клиника, направена от лекар пакистанец за 500 лева.” и др. През годината станахме свидетели дори на физически сблъсъци между различни народни представители. 

В кулоарите пък препирните и спречкванията също не са единични случаи. Сред тях бяха пререканията между Величие, Възраждане и МЕЧ през лятната сесия на парламента, случили се след изказвания от трибуната за „пуделът на Пеевски с розовата вратовръзка” и призиви за бой. През декември пък се стигна до спречквания между депутатът от Продължаваме Промяната-Демократична България, Иво Мирчев, който потърси лични обяснения по повод изказване пред журналисти на председателя на групата на ДПС-Ново Начало Делян Пеевски.   

Тук следва да посочим, че с цел поддържане на реда и конструктивния тон по време на заседанията, председателят на Народното събрание може да отправя към депутатите напомняния, забележки и порицания. Те трябва да се прилагат, когато народен представител нарушава правилника, прекъсва изказвания, използва обидни или непристойни изрази или по друг начин пречи на нормалното протичане на заседанието. Председателят може да отнеме думата и да отстрани народен представител, но за не повече от три заседания.

На интернет страницата на Народното събрание има информация за наложените на депутатите дисциплинарни мерки. През тази година най-много наказания са получили от парламентарната група на Възраждане – 28 забележки и 3 порицания, следвани от МЕЧ със 13 забележки. Най-много индивидуални наказания – 9 забележки и едно порицание, има лидерът на Възраждане. 

От ГЕРБ-СДС, АПС и Величие не са получили нито едно наказание. 

Неизвинените отсъствия и тези, направени заради отстраняване от заседание, могат да доведат до финансови санкции за депутатите. Те представляват удръжки от месечното им възнаграждение в размер на съответната дневна ставка. 

Вазнагражденията на депутатите 

Според действащия Правилник на НС възнаграждението на депутатите зависи от размера на средната брутна заплата в обществения сектор и се актуализира на тримесечна база. Съгласно данните на Националния статистически институт към края на септември 2025 г. тя е 2 662 лв. Основното заплащане на народните представители възлиза на три пъти тази сума или 7 986 лв. на месец. Това са средствата, които получава всеки депутат, независимо от ангажиментите му в парламента. Към тях се добавят и ⅔-ти за разходи, свързани с дейността на народните представители, или 5 324 лв. В Правилника на НС са предвидени и средства за транспортните разноски, квартирни и дневни пари, наем за жилище при необходимост, добавки за научна степен ( за докторска степен тя е в размер на 10% от основната заплата), както и по 1% за всяка година прослужено време.

Депутатите участват и в комисии, за които се предвижда допълнително възнаграждение в зависимост от функцията, която изпълняват в тях. Тези надбавки са както следва – 35% върху основната заплата или 2 795 лв. за председател на комисия, 25% или 1 997лв. за заместник председател и 15% или 1 198 лв. за член.

Много народни представители заемат различни ръководни длъжности в парламента, които също водят до увеличение на техните възнаграждения. Председателят на НС получава 55% над основната си заплата – или още 4 392 лв., заместник-председателите на НС – 45% или по 3 594 лв. Лидерите на парламентарни групи също получават 35% допълнително заплащане – 2 795 лв. Всеки от тях може да участва и в до две парламентарни комисии, от които да получава допълнително възнаграждение като член или по още 15%  – така средствата за участие в две комисии са общо в размер на допълнителни 2 396 лв. месечно.  

Доверието в парламента зависи от това доколко обществото го възприема като представителен и легитимен орган. Работата на Народното събрание не се изчерпва с формалното присъствие или отсъствие на депутатите и от тяхната дисциплина в и извън пленарната зала. Въпреки това тяхното поведение изпраща ясно послание към гражданите как личните и междупартийни битки често изместват експертния дебат и отговорността към избирателите. По този начин се подкопава качеството на законодателния процес и демократичната роля на парламента.

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.