Крум Зарков: Новите правила за служебното правителство създават риск от институционален блокаж

В понеделник – 12 януари, започва процедурата по връчване на проучвателните мандати за съставяне на нов кабинет в рамките на 51-вото Народно събрание. Всички партии в парламента обявиха, че не виждат възможност за сформиране на ново правителство в рамките на този парламент.

На дневен ред отново е формирането на служебно правителство по новите правила, въведени с конституционните промени, целящи ограничаване на правомощията на президента. С тях беше създадена т.нар. „домова книга“ – списък от около 10 длъжностни лица, от които държавният глава може да избира служебен министър-председател.

Един от най-последователните критици на тези промени е бившият министър на правосъдието и бивш юридически съветник на президента Румен Радев – Крум Зарков.

В интервю за предаването „120 минути“  по bTV той заяви, че проблемът не е в липсата на личности, а в липсата на фигури с реална и равна политическа отдалеченост.

„Повечето от тези хора са част от институции, излъчени от Народното събрание. Това ги поставя в положение постоянно да се обясняват дали са близки до една или друга политическа сила, което на практика обезсмисля идеята за служебно правителство като гарант за честни избори“, посочи Зарков.

По думите му по-големият риск е създаването на предпоставки за институционален блокаж. Служебното правителство се назначава именно при парламентарна криза, за да преведе страната към избори. Новата уредба обаче допуска ситуация, при която такова правителство да не може да бъде съставено.

„Конституцията вече предвижда, че докато не бъде назначено служебно правителство, президентът не може да насрочи дата за избори. Това създава опасност да се окажем с правителство в оставка, нефункциониращ парламент и без възможност за изход от кризата“, предупреди Зарков.

По отношение на възможността подуправителят на БНБ Андрей Гюров да бъде избран за служебен премиер Зарков подчерта, че към момента той формално отговаря на изискванията на „домовата книга“, тъй като е отстранен от функциите си, но не е освободен от длъжност.

Поставят се под съмнение всички действия на Комисията за противодействие на корупцията тъй като близо година тя работи, без да е била избрана от парламента.

„Такова решение обаче би носило сериозен юридически и политически риск, включително възможност указът да бъде оспорен пред Конституционния съд“, каза той.

Според Зарков позицията на Европейската централна банка, която изрази съмнения относно действията на Комисията за противодействие на корупцията по случая, подсилва съмненията, че отстраняването на Гюров е било целенасочено.

Зарков подчерта, че президентът има свобода в рамките на Конституцията да реши с кого да разговаря и на кого да връчи мандат за съставяне на служебно правителство. Въпреки ограничените му правомощия, легитимността на служебния кабинет продължава да произтича от държавния глава.

Относно възможността Конституционният съд отново да бъде сезиран за спорните текстове Зарков е скептичен. По думите му съдът вече два пъти не е успял да излезе с решение, а съдиите вече са изразили позициите си по същество.

По повод спекулациите дали президентът Румен Радев ще създаде политически проект Зарков заяви, че не разполага с такава информация.

По думите му голям процент от хората в България искат нова партия, защото са дълбоко разочаровани от старите.

Относно ситуацията в БСП Зарков заяви, че предстоящият конгрес е въпрос на оцеляване за партията и за организираното ляво движение в България.

„Не става дума просто за смяна на председател. Става дума за възстановяване на представителната функция на БСП, което е въпрос от национално значение“, подчерта той.