При избори днес: Формацията на Радев с 32,6% подкрепа, ГЕРБ - 19,7%, ПП-ДБ - 12,6%

Избирателна активност над 50% и по-честни избори. Такива са нагласите на хората за предстоящия вот на 19 април. Това показва последното изследване на социолозите от "Алфа Рисърч“. То е проведено в периода 23 февруари – 2 март и е част от регулярния мониторинг на „Алфа Рисърч“. Реализирано е със собствени средства.

55,1% от включилите се в изследването са отговорили, че със сигурност ще гласуват. 32,6% са посочили, че няма да гласуват, а 12,,3% се колебаят.

„Зад тези 55% стоят около 3 милиона души, които са готови да дадат гласа си на 19 април“, обясни пред bTV социологът от „Алфа Рисърч“ Геновева Петрова. По думите ѝ се наблюдава „охлаждане“ на желанието за участие във вота спрямо края на миналата година.

Проучването показва, че на първо място е партията на Румен Радев с 32,6%. Втори са ГЕРБ-СДС с 19,7% подкрепа, а трети са ПП-ДБ с 12,6%. Четвърти са „ДПС-Ново начало“ с 9,6%, а пети са „Възраждане“ с 6,4% подкрепа. БСП към момента са под 4-процентната бариера с 3,6% подкрепа.

„Зад тези 32,6% от тези, които биха подкрепили Румен Радев, са бивши избиратели на БСП. Втората по-съществена група са бивши симпатизанти на партии, които се определят като радикални, популистки, националистки. Тук са „Възраждане“ в най-голяма степен. В по-малка степен партии като МЕЧ, „Величие“, ИТН. И 1/3 съществена група от потенциални гласоподаватели са хора, които не са гласували в последните парламентарни избор“, посочи Петрова.

По думите ѝ подкрепата за партията на Румен Радев е много разнородна и съответно неговите избиратели биха имали разнопосочни очаквания.

Останалите партии, които към момента са под чертата, са МЕЧ с 3,5%, „Величие“ с 1,8%, АПС с 1,6%, „Синя България“ с 1,5% и ИТН с 1,2%.

„БСП и МЕЧ в момента са най-близо до 4-процентната бариера“, уточни социологът.

„Тази електорална картина показва няколко неща. Първо, че няма потенциал за самостоятелно управление. Нито една от формациите не би могла да управлява самостоятелно. Най-малко две партии биха били нужни за съставяне на кабинет“, обясни Геновева Петрова.

„Също така няма достатъчно мнозинство за промените в съдебната власт. Поне три политически сили биха били нужни за това. Не на последно място, ако в парламента влязат тези пет партии, това би означавало коалиция от партии, зад които стоят доста разнородни в ценностно отношение избиратели“, поясни още социологът.

По думите ѝ, ако някои от останалите партии успее да премине 4-процентната бариера, задачата ще стане по-трудна математически, но пък би могла да бъде по-лесно разрешима политически.

Отношение към президента Илияна Йотова

Илияна Йотова стартира с 49% положителна оценка срещу 25% отрицателна. 26% са с нито положително, нито с отрицателно мнение.

„Това са равнища, обичайни за началото на един президентски мандат. Когато Румен Радев встъпваше в длъжност, одобрението към него беше в аналогични граници“, уточни Геновева Петрова.

Доверие в партийните лидери

Румен Радев получава 37,1% доверие и 35,2% недоверие, Бойко Борисов – 18,4 доверие и 62,6% недоверие, Крум Зарков – 14,2% доверие и 39,9% недоверие, Асен Василев – 12,6% доверие и 65,2% недоверие.

Ивайло Мирчев получава 11,7% доверие и 59,4% недоверие, Костадин Костадинов – 11,2% доверие и 65,8% недоверие, Божидар Божанов – 10,9% доверие и 57,3% недоверие, а Радостин Василев – 9,8% доверие и 60,6% недоверие.

Атанас Атанасов получава 8,4% доверие и 59,8% недоверие, Слави Трифонов – 7,2% доверие и 63,5% недоверие, Ивелин Михайлов – 6% доверие и 64,1% недоверие, а Делян Пеевски – 5,8% доверие и 79,8% недоверие.

„Общото, с изключение на Румен Радев и Крум Зарков, които тепърва поемат позициите си на политически лидери и доверието към които най-вероятно тепърва ще се развива, е, че доверието към всички останали партийни лидери е показател за криза в партийното лидерство“, посочи Геновева Петрова.

„Виждаме, че доверието в тях е свито до ядрото от най-силни техни последователи, но недоверието към всеки от тях минава 50%, което е един сериозен проблем от гледна точка на цялото обществено доверие“, допълни тя.

Изследването е проведено в периода 23 февруари – 2 март и е част от регулярния мониторинг на „Алфа Рисърч“. Публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.