Без ток, без вода, без топлина: Как оцеляват украинците?

Дарина Кулчицка е майка, подложена на сериозен натиск. Като самотен родител, живеещ в апартамент на седмия етаж в Киев, тя се опитва да нахрани двете си енергични деца и да се увери, че са си написали домашните. Но Дарина е изправена и пред допълнителното напрежение от краен срок, за който дори не е сигурна кога точно изтича.

Единственото, което знае, е, че скоро лампите ще изгаснат, контактите ще останат без ток, Wi-Fi връзката ще прекъсне, а чешмите ще пресъхнат. Тази вечер електричеството е спряло час по-късно от обявеното, но Дарина все пак бърза да сервира вечерята и да довърши собствената си работа, която върши от вкъщи.

"През последните няколко дни имахме ток само за четири-пет часа, но не по едно и също време. Имаме електричество за два часа, а след това осем часа нямаме."

Докато мирните преговори продължават - като в четвъртък представители на САЩ се срещат с руския и украинския лидер - украинците са изправени пред график на планирани прекъсвания на електрозахранването, наложени заради засилените руски атаки срещу енергийната им мрежа. В отговор Украйна нанася удари по руски петролни рафинерии.

Длъжностни лица изразяват опасения, че животът бързо ще стане непоносим за милиони украинци, ако не може да се осигури подаване на електроенергия за поне четири часа на ден. Някои неофициално предупреждават, че ситуацията вече е близо до тази критична точка, тъй като в Киев има семейства, които остават без ток до 20 часа в денонощието.

Тази година прекъсванията на тока започнаха по-рано, отколкото през миналата зима, и продължават по-дълго - което прави домове като този на Дарина по-тъмни и по-студени. Тя е облечена в няколко слоя дрехи и тежко палто- температурата пада както навън, така и вътре в жилището.

Малко преди 19:30 ч. се чува щракване и това е всичко - настъпва мрак, който ще продължи до зори

Асансьорът не работи, а водата ще спре, тъй като е необходим ток, за да бъде изпомпана до апартамента им. Затова се вадят фенерите и LED свещите, а Дарина, синът ѝ Кирил и дъщеря ѝ Олена се събират за партия карти "Уно", преди да си легнат по-рано от обикновено.

Дванадесетгодишният Кирил, който говори отличен английски - научен по време на двугодишния му престой в САЩ - говори откровено за тези смущения в ежедневието.

"Няма светлина, няма вода, няма отопление, няма ток. А и никакво забавление. Цялото забавление изчезна заедно с електричеството", казва той пред BBC. "Имаме много настолни игри. Цял рафт, но сме ги играли сигурно сто хиляди пъти."

Много семейства стоят в полумрака, докато прекъсванията на електрозахранването обхващат цели квартали, потапяйки домовете и улиците в тъмнина.

"Поглеждаш навън и понякога не виждаш нищо. Намираш се в голям град, но не виждаш нищо, защото няма светлина", споделя Дарина.

Киев е най-тежко засегнат - движението на метрото и тролейбусите там на моменти напълно спира

В цялата страна стотици хиляди украинци останаха без ток през последните седмици.

Става ясно защо, когато екип на BBC посещава една от най-големите електроцентрали в Украйна. Тя едва стои на краката си след скорошен удар с балистична ракета - най-мощната и опустошителна атака в рамките на руската кампания срещу украинската енергийна инфраструктура.

Повредени части от електроцентралата лежат разпръснати по земята.

Огромният комплекс - чието име не е споменато от съображения за сигурност - е превърнат в купчина изкривен метал и счупени тръби, а турбините са затрупани под отломки. Всичко това е довело до пълното извеждане на централата от експлоатация.

Володимир Коваленко е бил на смяна в контролната зала, осигурявайки работата на централата, когато в 3 часа сутринта я удрят ракети.

"Беше изключително мощна атака. Никога преди не бяхме преживявали нещо подобно. Имало е удари и преди - част от покрива беше рухнала, беше доста тежко. Но този път беше особено жестоко."

Коваленко, който е поел по стъпките на родителите си и работи в централата от 25 години, споделя, че щетите са съкрушителни, макар и да вярва, че могат да бъдат поправени. Възстановителните работи обаче се затрудняват от въздушни тревоги, които се задействат на всеки 15-30 минути - по време на нашето четиричасово посещение това се случи седем пъти. Всяко предупреждение за дронове или нови ракети принуждава екипите да спрат работа и да потърсят укритие; по време на нашето посещение обаче всички те бяха свалени или продължиха полета си към други цели.

Ако няма време да стигнат до основното убежище на обекта, работниците се крият в основите на извисяващите се комини.

"Много е трудно", казва Вадим Бобир, който ръководи възстановителните дейности. "Човек се настройва психически за конкретна задача, а след това... прозвучава сирената за въздушна тревога и трябва да се махнеш възможно най-бързо."

39-годишният мъж, който е работил тук през половината си живот, изглежда съвсем дребен на фона на смазаните руини; предизвикателството да възстанови завода го изпълва с тревога.

"Емоционално е тежко, защото вече бяхме поправили всичко това, бяхме го пуснали отново в експлоатация, а сега всичко се повтаря. Боли, но ние продължаваме да работим и да вършим нужното."

Докато мъжът разговаря с BBC, прозвучава поредната тревога 0 приближава крилата ракета. Работниците се втурват през лабиринта от проходи и тръбопроводи, но времето не стига, за да достигнат до убежище - налага се да потърсят прикритие зад една от най-дебелите стени на завода. В крайна сметка ракетата е прехваната на 5 км разстояние.

Енергетиците са изложени на огромен риск. От август насам имаше почти ежедневни атаки срещу енергийни съоръжения, които всяка седмица отнемат човешки животи. И става все по-опасно. В периферията на обекта, след като непосредствената заплаха е отминала, екип се заема с възстановяването на електропроводите, захранващи националната мрежа. Но те няма да пренасят електроенергия от разрушената централа поне до края на тази зима.

Президентът Володимир Зеленски заяви, че Украйна все още разполага с достатъчен производствен капацитет, за да задоволи търсенето на електроенергия - проблемът е в доставката ѝ до домовете и бизнеса, след като толкова много електропроводи и подстанции са били поразени. Русия използва "дронове-изчаквачи", които се прикрепят към стълбове и кабели и остават незабелязани, докато Русия не реши да ги взриви.

Максим Тимченко, главен изпълнителен директор на DTEK - най-голямата частна енергийна компания в Украйна - посочи, че Русия подлага вече отслабената електроенергийна мрежа на още по-голям натиск, отколкото през миналата година, а претоварената противовъздушна отбрана не е в състояние да защити цялата критична инфраструктура на Украйна.

"Разликата се състои в мащаба на атаките и различните видове оръжия, използвани при тях. Това е разликата - те са удвоили своята мощ и мащаб."

Той сподели, че възстановяването на повредената електроцентрала ще отнеме време поне до следващото лято, тъй като работниците, изложени на постоянни атаки, разполагат едва с един-два часа ефективно време за работа на ден.

"Ние се борим за оцеляването не само на цялата страна, но и на обикновените хора, особено през зимата", казва Тимченко.

Коваленко споделя усещането за мисия в усилията да се поддържа електрозахранването.

"Енергията е основата на всичко - на живота на хората, на държавата. Без нея нищо не може да функционира. Посветих целия си живот на това."

Мнозина избират да напуснат столицата или дори цяла Украйна, за да избегнат месеците на сковаващ студ. Дарина, Кирил и Олена знаят, че зимата едва сега започва.

"Това е най-ужасното чувство", казва Кирил. "Когато се прибера от училище, съм уморена. Лягам си в леглото. Бам! Въздушна тревога. Бам! Няма ток. Бам! Куп домашни. Бам!"

Когато децата си лягат, Дарина споделя мислите си за преместване на по-безопасно или по-топло място. Тя е разкъсвана между желанието да остане у дома - близо до приятели и роднини - и притеснението колко непоносим може да стане животът. Напрежението се отразява зле на психичното ѝ здраве, споделя тя, а освен това се тревожи и за отражението върху Кирило и Олена, която страда от кошмари. И все пак, въпреки тъмнината, Дарина не се предава.

"Не искам да живея без светлина. Но всъщност хората в Украйна казват: добре, нека е без светлина, но поне без руснаци. Да, страхуваме се - много се страхуваме. Но е по-добре за нас да сме без ток, но [същевременно] и без руснаци."