МП към Магдалинчев: За първи път в демократичната история ВСС оспорва правото ни на участие

Във връзка с изразено становище от страна на представляващия Висшия съдебен съвет (ВСС) Боян Магдалинчев по време на заседанието на Пленума на 26 март 2026 г., че министърът на правосъдието и неговите заместници не могат да вземат отношение по разискваните теми, Министерството на правосъдието изразява своето възмущение.

За първи път в новата ни демократична история – след конституирането на първия състав на ВСС на 27 септември 1991 г. – представляващият ВСС оспорва правото на министъра на правосъдието и неговите заместници да участват ефективно и да изразяват становища при обсъждане на темите от дневния ред на Съвета или впоследствие в неговите колегии.

Министерството подчертава, че активното участие на изпълнителната власт във функционирането на съдебната система е ключово за прозрачността и ефективността на правосъдието.

"Ролята на министъра на правосъдието като председателстващ пленума на ВСС предполага ръководене на дебата, което по своята същност изисква възможност за вземане на думата и участие в съответните дискусии. Конституционно установеното участие не може да бъде сведено до фиктивно присъствие, лишено от възможност за изразяване на становище, тъй като това би обезсмислило предвидената от основния закон функция. Отказът да бъде дадена думата на министъра на правосъдието (съответно заместник-министър) представлява необосновано ограничаване на конституционно правомощие и нарушава институционалното взаимодействие между властите. Изразяването на становище в хода на обсъжданията не засяга по никакъв начин изключителната компетентност на ВСС да взема решения, която се реализира чрез гласуване – процес, в който министърът на правосъдието не участва.

Ако ВСС не позволи на министъра на правосъдието (съответно заместник-министърa) да изразява становища по обсъжданите теми, той на практика отнема съществен елемент от правомощието на орган на изпълнителната власт, предвидено в Конституцията на Република България и Закона за съдебната власт. Правото на участие без право на изказване е лишено от реално съдържание и се превръща в чисто формална, декларативна възможност, несъвместима с принципа на правовата държава и с изискването за ефективно упражняване на предоставените от Конституцията функции.

Отрича се възможността за функционално взаимодействие между съдебната и изпълнителната власт по значими за обществото въпроси", заявяват в позиция от МП.

От там припомнят, че рамките на допустимото участие на министъра на правосъдието в организационното управление на съдебната власт чрез ВСС многократно е била предмет на обсъждане от Конституционния съд на Република България:

Решение № 3 от 1992 г. по к.д. № 30/1991 г.:

…С това не се изключва възможността на министъра на правосъдието да вземе становище по предложенията във Висшия съдебен съвет…

Решение № 1 от 1999 г. по к.д. № 34/1998 г.:

…Не случайно самата Конституция – чл. 130, ал. 5 – предоставя на правосъдния министър правото да председателства заседанията на Висшия съдебен съвет. Това право е ярък израз на необходимата връзка между съдебната и изпълнителната власт…

Решение № 13 от 2002 г. по к.д. № 17/2002 г.:

…Това се отнася и по отношение на признатата с въпросната разпоредба възможност на министъра на правосъдието да дава становища по предложенията до ВСС...

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдиите Тодор Тодоров, Румен Янков и Пенка Томчева по к.д. № 17/2002 г.:

…Ако се допусне който и да е орган от властите да действа безконтролно, той ще се превърне в източник на деспотизъм. Магистратурата не прави изключение. Тук опасността е засилена, тъй като по историческа традиция съдебната власт при прилагането на законите по-малко зависи от другите власти и практически не подлежи на граждански контрол. В обществен и психологически план „властта на съдиите е търпима само поради възможността за обжалване“. При това положение голяма е опасността да се оформи изолирана власт, която под претенции за независимост се противопоставя на всяка промяна, търсене на отговорност и прозрачност…

Решение № 8 от 2006 г. по к.д. № 7/2006 г.:

…В решението си по к.д. № 7 от 2005 г. съдът отбелязва: „Няма работеща конституционна система, която да предвижда и осигурява абсолютна независимост на която и да е от трите власти, защото необходимото равновесие се постига чрез взаимно възпиране. Същевременно модерният конституционализъм изисква динамичното равновесие на властите да се постига чрез сътрудничество и взаимодействие между тях. Става дума за функционално взаимодействие по основни за обществото проблеми, което нито заличава, нито преодолява принципа в името на неговия антипод – единството на властта. Взаимодействието и сътрудничеството, от една страна, и взаимният контрол и възпиране – от друга, не следва да водят обаче до обезличаване на която и да е от трите власти, до размиване на нейните собствени отговорности или до прехвърляне на специфични правомощия на други субекти.”…

Решение № 6 от 2022 г. по к.д. № 6/2022 г.:

…Принципът на разделение на властите има смисъла на сътрудничество, установяване на баланс на взаимоотношения между висшите държавни органи, на взаимодействие помежду им и полагане на общи усилия в постигането на легитимните цели на държавното управление….

Какво се разигра вчера във ВСС 

Кадровиците изслушваха Вероника Имова, която като член на Съвета за партньорство, докладваше какви дискусии и решения са взети на заседанието му. В тази връзка тя отбеляза, че са били подготвени промени в някои закони, които са били изпратени на Министерството на правосъдието, но засега няма информация там как се движат нещата, припомни "Лекс".

Зам.-министърът на правосъдието Таня Радуловска, която присъства на заседанието, поиска думата, за да обясни за законодателните инициативи на правосъдното ведомство.

Но тогава представляващият ВСС заяви, че министърът и заместниците му не могат да вземат отношение по обсъжданите в съвета теми.

Изказването му предизвика реакцията на някои негови колеги, които възразиха, заявиха, че няма забрана министърът и заместниците му да се изказват. В тази връзка беше припомнено времето, през което министър на правосъдието беше Данаил Кирилов и неговото активно участие в заседанията на Пленума на ВСС.
Магдалинчев поясни, че когато министърът е вносител на някакво предложение, тогава взема отношение по него, а при Кирилов е било точно така – когато беше внесъл предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу съдия от Специализирания наказателен съд, на когото САЩ наложи забрана да влиза в страната, защото бил „замесен в сериозна корупция“.

Тогава негови колеги напомниха, че нито в Конституцията, нито в законовата уредба има забрана министърът или заместниците му да участват в дискусиите в съвета.

На финала зам.-министър Таня Радуловска получи думата, за да разкаже за законодателните инициативи на министерството.

Но именно по повод този спор, днес от МП излязоха с позиция.