Парламентът даде зелена светлина за нов дълг до 3,8 млрд. евро

Народното събрание окончателно одобри увеличаването на лимита за поемане на външен държавен дълг до 3,8 млрд. евро, въпреки острите критики на опозицията, че Министерството на финансите не е предоставило подробни разчети, които да обосноват необходимостта от толкова голям финансов ресурс.

Решението беше прието със 136 гласа „за“. Против гласуваха представители на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“, „Възраждане“ и един депутат от „Прогресивна България“, а народните представители от ГЕРБ-СДС се въздържаха.

До приемането на Закона за държавния бюджет за 2026 г. Министерският съвет може да поема и държавен дълг в размер до 3,8 млрд. евро за финансиране на бюджетния дефицит, включително за префинансиране по Плана за възстановяване и устойчивост на Република България, реши парламентът с приетите на второ четене промени в т.нар. удължителен бюджет за 2026 г.

За целите на касовото управление и плащанията на бюджетните организации може да се поема държавен дълг до 3.8 млрд евро, който се изплаща до края на текущата бюджетна година.

Министерският съвет може да проведе преговори и да сключи с Европейската комисия споразумение за заем в размер на 3 261 700 000 евро за получаване на финансова подкрепа под формата на заем по линия на Инструмент "Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост" при условие за последваща ратификация.

Спорът около новото задлъжняване започна още в бюджетната комисия, която във вторник прие на второ четене възможността за поемане на дълга след извънредно заседание. Тогава представители на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Възраждане“ настояха Министерството на финансите да предостави подробни данни за очакваните приходи и разходи на държавата, както и аргументи защо е необходим именно лимит от 3,8 млрд. евро.

Тези 3,8 млрд. евро не са за безконтролно харчене, а те са ликвидната застраховка за стабилността на България. Това заяви заместник-министърът на финансите Людмила Петкова при обсъждането на второ четене на промените в т.нар. удължителен закон за бюджета.

По време на дебата Асен Василев ("Продължаваме промяната") коментира, че големият проблем е, че все още няма разчет точно как ще се разходват средствата от този дълг, който правителството има намерение да вземе. 

Мартин Димитров от "Демократична България" (ДБ) посочи, че ДБ е против този законопроект, защото няма единна версия защо се взема този кредит. Няма разчети за тези 7,4 на сто дефицит, за какъвто твърди министърът на финансите Гълъб Донев, посочи той.

Всъщност не се предоставят данни в писмен вид, но данни са предоставени, каза в отговор заместник-министърът на финансите Людмила Петкова. Тя обясни, че гласуването на възможност да се изтеглят 3,8 млрд. евро не означава, че ще бъде изтеглена цялата сума и незабавно изхарчена. Да се представя максимално разрешеният размер на финансирането като автоматично поемане на целия дълг е политическа интерпретация, а не е финансов факт, коментира тя.

Относно варианта да се изчака с тегленето на дълг след приемането на бюджета за 2026 г. в края на юли, Петкова обясни, че международните финансови пазари традиционно са с понижена активност през август. Ако държавата отложи осигуряването на финансиране до последния момент, съществува риск от по-висока цена на дълга и по-неблагоприятни финансови условия. Отговорната финансова политика изисква осигуряването на ресурс предварително, а не когато ликвидният проблем вече е настъпил, посочи заместник-министърът на финансите.

Август месец, когато фискалният резерв, изключвам Сребърния фонд, ще бъде отрицателна величина, кой ще се обърне тогава към пенсионерите, към лекарите, към младите майки, за да им каже, че бюджетът не разполага с достатъчно ликвидност, за да бъдат изплатени пенсии, заплати и социални плащания, попита Людмила Петкова.  

Асен Василев посочи, че и да не вземем този заем, тези плащания са приоритизирани в закона. По думите му най-много да се забавят капиталови плащания.