Парламентът затегна правилата за избор на членове на ВСС

Парламентът прие на второ четене изборен член на Висшия съдебен съвет (ВСС) да не може да e лице, което в рамките на предходния мандат на изборните членове на ВСС е било председател на Върховния касационен съд (ВКС), председател на Върховния административен съд (ВАС) или главен прокурор. 

Депутатите гласуваха текстове от промените в Закона за съдебната власт, съобщи БТА. 

Народното събрание одобри текстове от промените в Закона за съдебната власт, свързани с критериите за избор на членове на Висшия съдебен съвет от парламента и от съдиите, прокурорите и следователите.

Прието беше също изборен член на ВСС да не може и да е лице, което през последните две години е изпълнявало функциите председател на ВАС, ВКС или главен прокурор за шест или повече месеца без значение дали има прекъсване на функциите.

Отхвърлен беше параграфът, според който един от членовете на Съдийската колегия на ВСС се избира по предложение на Общото събрание на адвокатите от страната и един - по предложение на Съюза на юристите в България. Не беше прието и един от членовете на Прокурорската колегия на ВСС да се избира по общо предложение на Академичния съвет на Софийския университет и един - по предложение на Българската академия на науките (БАН). 

В седемдневен срок след заседанието на ресорната парламентарна комисия, на което се провежда изслушването, вносителите на предложенията за кандидати за членове на ВСС имат право да ги оттеглят, приеха депутатите.

Когато при гласуването в Народното събрание не са избрани всички членове на Висшия съдебен съвет, в двуседмичен срок парламентът започва нова процедура за избор на оставащите членове.

До встъпването в длъжност на новоизбраните членове пленумът на ВСС, съответно Съдийската и Прокурорската колегии, отлагат приемането на решения, които пряко засягат организацията и функционирането на съдебната система, касаят нейната независимост или имат траен кадрови или организационен ефект, когато е изминала повече от една година от изтичането на мандата на изборните членове, решиха още депутатите.

Парламентът прие да има публично видеонаблюдение в реално време и видеозаснемане в секциите при преброяването на гласовете от прекия избор на членове на ВСС от съдиите, прокурорите и следователите. 

Във фокуса на дискусията в пленарната зала беше предложението за обществена квота във ВСС, като част от парламентарната.  

Надежда Йорданова („Демократична България“) изрази безпокойство, че голяма част от гаранциите за промяна на процедурата за избор на ВСС не са срещнали подкрепа, както и гаранциите за партийна неутралност на членовете на ВСС. Доброто решение, което постигнахме, е ограничаването на правомощията на ВСС с изтекъл мандат, каза тя. 

Янка Тянкова („Прогресивна България“) посочи, че текстовете за второ четене са съобразени със становищата на институции и професионални организации. Колегата ѝ Димитър Петров изрази опасения за риск от противоконституционност на текстовете за обществената квота. 

Велислав Величков („Продължаваме промяната“) коментира, че всички Висши съдебни съвети досега са избирани по партийни квоти и надеждата му е настоящите управляващи да не направят така. Относно предложението за обществена квота, Величков обясни, че идеята е БАН, Софийският университет, Съюзът на юристите да могат да номинират, а дали депутатите ще припознаят тези кандидатури си е техен въпрос. 

Като народен представител можете да номинирате всеки и ще си носите отговорността за предложението, а не някакво общо събрание, което да размива отговорността, обърна се Тома Биков (ГЕРБ-СДС) към Велислав Величков. 

Ангел Янчев („Възраждане“) коментира, че в България нестопанските организации, особено тези в правосъдието, са финансирани от „Америка за България“.