Русия настъпва в Африка с оръжия, зърно и ядрена енергия: Какво печели Москва от сближаването?

В стремежа си да запази присъствието си в полезрението на африканските държави – които все още се борят с някои от негативните последици от продължаващата руска война в Украйна – миналата седмица руският президент Владимир Путин прие африкански лидери в Москва за третата среща на върха "Русия – Африка". В периода 28–29 октомври руски официални лица проведоха разговори на високо равнище със своите африкански колеги, обхващащи широк кръг от въпроси, като основен акцент беше поставен върху продължаващото сътрудничество в сферата на сигурността и възможностите за по-задълбочени икономически връзки, пише за Responsible Statecraft Дан Форд е изследовател в програмата "Глобален юг".

Ангажираността на Русия в Африка не е нещо ново. Руската паравоенна групировка „Африкански корпус“ разполага с около 2500 бойци на континента. Тя е установила отношения с редица африкански правителства, като срещу заплащане – включително под формата на достъп до суровини – се ангажира с борбата срещу въоръжени групировки. Тази паравоенна структура обаче е замесена в нарушения на човешките права и до голяма степен не успява да спре разрастването на насилието, извършвано от въоръжени групировки; това доведе до влошаване на нагласите към Русия в Африка. В свят, който става все по-геополитически разпокъсан, африканските лидери търсят партньори, готови да предложат изгодни условия – и Русия е един от тях. Четиридесет и осем африкански държави изпратиха свои представители на срещата на върха, като 22 от тях бяха представени от държавни глави. Макар този брой да е по-малък в сравнение с 43-мата държавни глави, присъствали на първата среща на върха през 2019 г., той бележи значителен ръст спрямо предходната среща през 2023 г. в Санкт Петербург, когато руското нахлуване в Украйна беше все още съвсем прясно в съзнанието на лидерите от „Глобалния юг“.

САЩ трябва да подходят балансирано към опитите на Русия да привлече африкански партньори. Във Вашингтон често възприемат Русия единствено като злонамерен играч в "Глобалния юг"– държава, чиито действия са насочени единствено към подкопаване на американските интереси, където и да се появи тя. Русия обаче, както всяка друга страна, има свои собствени икономически цели и цели в сферата на сигурността, много от които съществуват независимо от съперничеството ѝ със Запада. В случаите, когато Русия може да бъде полезен партньор за африканските държави – например като посредник при разрешаването на сложни конфликти или като търговски партньор, осигуряващ зърно и други стоки, които допринасят за продоволствената сигурност – това всъщност би могло да послужи и на американските интереси. Ситуацията в Етиопия предлага показателен пример. Точно в началото на срещата на върха се появи информация, че Русия е ускорила продажбата на 12 изтребителя на Етиопия – страна, която води борба срещу бунтовници в северните си щати и е изправена пред нарастващо напрежение със северния си съсед Еритрея. Русия също така се съгласи да предостави на Етиопия четири отбранителни системи (батареи), които ще бъдат доставени на по-късен етап.

Въпреки продажбата на това военно оборудване, за Русия може да се открие възможност да демонстрира дипломатическата си тежест в конфликта. Президентът на Еритрея Исаяс Афеверки, който присъства на срещата на върха в Москва, заяви в интервю за руската телевизия, че е готов да позволи на Русия да съдейства за намирането на решение на кризата, назряваща между двете съседни държави. Етиопският премиер Абий Ахмед, който също участва във форума, по-рано изрази интерес Русия да се присъедини към други държави в посредничеството за преодоляване на напрежението с Еритрея. Руски официални лица потвърдиха, че имат интерес да посредничат за постигането на мирно споразумение. От гледна точка на Съединените щати, всяко възможно намаляване на напрежението в региона би било от полза за техните интереси, предвид мащабните икономически инвестиции и значимите геополитически интереси, които САЩ имат там. Следователно САЩ би трябвало да приветстват идеята Русия успешно да намали напрежението в Африканския рог чрез дипломатическо посредничество. Освен въпросите, свързани със сигурността, основен акцент от срещата на върха беше стремежът на Русия да разшири икономическите си връзки с континента.

Търговският обмен между Русия и Африка

Търговският обмен между Русия и Африка през 2025 г. възлиза на приблизително 27 милиарда долара. Това е значително под целта от 40 милиарда долара, поставена от Путин по време на срещата на върха през 2019 г., но все пак представлява сериозен ръст спрямо търговския обем от 16,8 милиарда долара през 2019 г. Този път Русия си постави нова цел – търговският оборот с континента да достигне 50 милиарда долара в „близко бъдеще“, като подчерта, че руските компании имат сериозен интерес към разширяване на износа на зърно и торове за Африка. През миналата година Русия изнесе за Африка над 18 милиона тона зърно, а доставките на торове за континента са нараснали от 1,5 милиона тона през миналата година до 2,2 милиона тона от началото на тази година.

Русия е значим износител на енергийни ресурси и се стреми да разшири присъствието си в този сектор на континент, който изпитва нужда от по-разнообразни енергийни възможности. По време на срещата на върха бяха обявени споразумения в сферата на ядрената енергетика с поне шест африкански държави, а руската държавна енергийна компания "Росатом" води напреднали преговори с Египет, Того, Намибия и Танзания за изграждането на плаващи атомни електроцентрали край техните брегове.

Тези енергийни споразумения следва да покажат на американските политици, че нарастващият интерес на Африка към диверсифициране на енергийния ѝ микс се развива с бързи темпове. Ако Съединените щати се надяват да се възползват от търсенето на енергия в Африка, за да изнасят собствените си технологии за африканските потребители, те трябва да действат бързо, като стимулират по-големи американски инвестиции в енергийния сектор на континента чрез механизмите на Корпорацията за финансиране на развитието (Development Finance Corporation).

Интересът на Русия към този регион не е – както някои твърдят – просто показен; по-скоро той цели да утвърди Москва като регионален фактор, способен да постига политически резултати и цели в сферата на сигурността, които се разминават с някои от стремежите на западните държави. Тъй като разполага с малко възможности за пряко упражняване на влияние на континента, способността на Русия да се утвърди като регионален играч зависи от това доколко убедителни предложения ще отправи към африканските си партньори.

Обещанието на Путин към африканските лидери, че Русия ще се въздържа от „неоколониална експлоатация“, вероятно ще бъде посрещнато положително. И все пак, тези жестове не могат да заменят логиката на съотношението „разходи-ползи“, която всяка държава прилага, когато оценява перспективите за двустранно сътрудничество.

В това отношение перспективите пред Русия са противоречиви. От една страна, икономическото, дипломатическото и политическото сътрудничество с Москва се превърна в стълб на стратегиите за многостранно партньорство, възприети от много африкански държави.

Глобалният хаос, предизвикан от войната в Украйна, обаче ограничи някои възможности за сътрудничество. Проблемите, свързани с продоволствената и енергийната сигурност, хвърлиха сянка върху руското присъствие в Африка. Москва се съгласи на краткотрайната "Черноморска зърнена инициатива" (известна още като руско-украинското зърнено споразумение), действала от 2022 г. до лятото на 2023 г. и гарантираща транспортни коридори от черноморското крайбрежие на Украйна – отчасти поради опасения, че може да бъде възприета като пречка пред глобалната продоволствена сигурност. Този страх обаче отстъпи място на логиката на ескалацията, при която както Москва, така и Киев поемат все по-големи рискове, за да разрушат инфраструктурата на противника. Неотдавнашното решение на Москва да наложи де факто блокада на цялото корабоплаване от жизненоважното за логистиката украинско пристанище Одеса оказва натиск за повишаване на цените на хранителните продукти. Това засяга африканските държави и други страни от "Глобалния юг", които вече страдат от енергиен дефицит и други форми на пазарна нестабилност, породени от кризата около Иран. Москва се опита да смекчи тези опасения, като изпрати безплатно зърно на икономики в затруднение и сключи целеви сделки за износ с ключови партньори, като например Египет. Подобни временни мерки обаче едва ли могат да неутрализират пагубните макроикономически последици от войната. Реално и трайно облекчение би могло да дойде единствено чрез ново „зърнено споразумение“, частично прекратяване на огъня, обхващащо корабоплаването в Черно море, или пълно прекратяване на войната – сценарии, които изглеждат малко вероятни в краткосрочен план.

Някои африкански правителства – именно защото държат на възможността си да водят многовекторна политика – изразиха тревога във връзка със съобщения за принудително вербуване на африканци в руските въоръжени сили. Тези твърдения са достатъчно достоверни, за да наложат пряка намеса от страна на Путин. Миналата седмица той увери президента на Гана Джон Махама, че ще бъде въведена забрана за вербуването на ганайски граждани в руската армия; подобна договореност беше постигната и с Кения.

Тук обаче се крие стратегическият парадокс, който се превърна в ключова характеристика на отношенията между Русия и Африка: войната в Украйна създава за Москва силен стимул да засили връзките си с африканските държави и други страни извън западния свят. Същевременно обаче, нестабилността, породена от същия конфликт, налага ясни ограничения върху тези отношения – ограничения, които могат да бъдат управлявани, но не и напълно премахнати, докато военните действия продължават.

Американските политици трябва да имат предвид тези ограничения, преди да реагират прекомерно на следващите ходове на Русия в Африка.