След убийството на гей парада: Проблемът е, че се казва Абдул, а не Хайнрих

Терористичният акт по време на гей парада в Берлин на 25 юли 2026 г. отново задейства познатия механизъм на политически и медиен шок. Микробус се вряза в множеството край парк „Тиргартен“, последваха нападения с хладно оръжие, при които загина един човек, а десетки бяха ранени.

Полицията неутрализира и застреля заподозрения - 21-годишния Абдул Балут, роден в Германия от ливански произход и познат на властите с ислямистка радикализация.  

Случаят с Абдул е най-новото болезнено потвърждение за кризата на мултикултурализма в Европа. Този инцидент е логична последица от години на грешни миграционни политики, идеологическа заслепеност и провалена интеграция.  

Провалът на интеграцията и миграционните вълни  

Случаят с Абдул Балут оголва най-голямата илюзия на европейския либерализъм, че времето и социалните помощи автоматично превръщат всеки мигрант в лоялен гражданин със западни ценности. Абдул не е пристигнал с надуваем сал вчера. Той е роден и израснал в Германия, продукт на второ поколение миграция.  

От голямата вълна "гастарбайтери" от миналия век до безпрецедентния прилив на над милион търсещи убежище през 2015 г. под лозунга на Ангела Меркел „Wir schaffen das“ („Ще се справим“), Европа систематично отваряше вратите си. 

Вместо интеграция, в големите европейски градове се образуваха капсулирани паралелни общества. Вече няколко поколения наред значителни групи от тези общности не просто не се асимилират, а активно отхвърлят фундаменталните норми, правовия ред и културата на приемната си страна, намирайки идентичност в радикален ислямизъм.  

Проблемът на либералния ред: Абдул, а не Хайнрих  

Снимка: Reuters

Един от основните дефекти на съвременния либерално-прогресивен модел е разминаването в медийния дневен ред и реалната престъпност по улиците.   Либералният елит и институциите в Германия с години фокусираха цялото си внимание и ресурси върху борбата с "традиционния десен екстремизъм", представяйки коренения германец като основна заплаха за сигурността. Когато обаче терористичният акт е дело на Абдул, а не на Хайнрих, настъпва идеологическо късо съединение. Политическата коректност забранява да се посочи коренът на проблема - системната криза с ислямистката радикализация всред мигрантските среди в Европа. 

Този двоен стандарт разрушава доверието в държавата и нейните институции.  

Парадоксът на ЛГБТ активизма и системното мълчание

Особено трагична и иронична в този контекст е позицията на прогресивните и ЛГБТ организации. В продължение на десетилетия именно тези среди бяха сред най-гръмките защитници на политиката на „отворени врати“, безконтролната миграция и предоставянето на убежище. В името на привидното припокриване на борбите, те пренебрегваха факта, че културно-религиозните матрици на голяма част от идващите общности са фундаментално враждебни към техния начин на живот. 

Днес, когато ЛГБТ общността става пряк потърпевш от ислямистко насилие в сърцето на Берлин, реакцията на либералните лидери отново е белязана от мълчание, заглаждане на ъглите и страх от назоваване на извършителя с истинското му име, за да не бъдат обвинени в "ксенофобия". Това мълчание е не просто лицемерие, а отказ от защита на собствените граждани.  

Случаят с Абдул Балут в Берлин е поредният ясен знак за краха на една политическа доктрина. Докато европейските държави продължават да поставят идеологическата догма пред сигурността на гражданите си и отказват да назоват провала на мултикултурния модел, подобни трагедии ще продължават да се повтарят. И ще "бодат" все повече очите, независимо дали медиите говорят честно по темата.  

Британското предупреждение: Епидемията "нападение с нож"

Случващото се в Германия не е изолирано явление, а европейски феномен. Пряко сравнение може да се направи с Обединеното кралство и конкретно с Англия. 

Години наред масовата миграция в британските градове води до сходни процеси - епидемия от нападения с нож, превърнала се в ежедневие в Лондон, Бирмингам и Манчестър; нарастване на престъпността и формиране на зони с отслабен държавен контрол; ерозия на обществената безопасност, където уличният радикализъм и криминалните банди се припокриват.  

Примерът на Англия показва накъде води умишленото пренебрегване на границите и демографско-културните трансформации.  И докато политиците там тупат топката, местните все повече се обединяват в отпор на подмяната на Острова. Въпросът е дали битката вече не е загубена.