Защо един сандвич за $13 стана символ на разделение в Бейрут

Седем години след опустошителния финансов срив в Ливан, един спор около сандвич с пилешко месо разкри все по-дълбока пропаст между онези, които все още могат да харчат свободно, и онези, които едва свързват двата края, съобщава Ройтерс.

Модерен ресторант за здравословно хранене решава да предложи на клиентите си, следящи приема на калории, по-здравословен вариант на популярния в Леванта сандвич - "шиш таук“. Така заведението "The Glow Paradise“ пуска в менюто си "Chic Taouk“ ("Шик таук“) на цена от около 13 долара - почти двойно повече от сумата, за която обикновено може да се купи сандвич с пилешко в Бейрут.

Тази скъпа игра на думи се оказа "трудна за преглъщане“ - възмутени критици обвиниха ресторанта в неоправдано високи цени в страна, където много домакинства изпитват сериозни затруднения дори при осигуряването на най-необходимите стоки за живот.

И докато дебатът в социалните мрежи се разгаряше, клиентите продължаваха да купуват. Според управляващия съдружник Храг Джегалян, въпросното заведение е продало над 20 хиляди сандвича Chic Taouk само за 11 дни. Той определи онлайн дискусиите като "естествен маркетинг“.

Тези противоречиви реакции засегнаха болезнена тема в Ливан – страна, в която години на финансови сътресения, политическа дисфункция и конфликти промениха социалния пейзаж, стопявайки голяма част от средната класа и оставяйки по-малка група потребители, които могат да си позволят охолен начин на живот.

Отвлича се внимание от важните каузи

Сами Надер, икономист от университета "Сен Жозеф“ в Бейрут, заяви, че тълпите в "The Glow Paradise“ прикриват една друга реалност.

"Виждате хора в ресторанта, но това, което не виждате, е, че през миналия месец са затворили 22 ресторанта“, каза Надер пред "Ройтерс“.

Активната в Instagram общност в Ливан се раздели на две групи: едни обвиняват заведението в кражба, докато други твърдят, че сандвичът е бил предназначен за онези, които могат да си го позволят.

Някои поставиха под въпрос дали самият спор не е признак за погрешно подредени приоритети в страна, която се бори с неотложни кризи – от израелската окупация на големи територии в южната част на страната до хроничните проблеми с електричеството и водоснабдяването.

Финансовият срив на Ливан през 2019 г. бе предизвикан от десетилетия на корупция и разхитителни разходи от страна на управляващия елит, а последвалите няколко вълни на конфликти допълнително влошиха икономическите перспективи пред страната.

Хората не издържат

Средната класа в страната е "изчезнала“, казва Надер – тя е била унищожена от поредица кризи, включително срива на финансовата система през 2019 г., експлозията на пристанището в Бейрут през 2020 г. и две войни за по-малко от две години.

Месечните сметки към частните оператори на генератори – които осигуряват електроенергия за много домове и бизнеси по време на прекъсвания в захранването от амортизираната национална мрежа на Ливан – са скочили с близо 20% само през август 2026 г. Така цените са станали с почти 60% по-високи, отколкото са били през февруари същата година, сочат данните за цената на киловатчас, определена от ливанското Министерство на енергетиката.

За мнозина това означава, че осигуряването на непрекъснато (денонощно) електрозахранване вече струва няколкостотин долара на месец – в страна, където минималната работна заплата е 400 долара.

"Всичко поскъпна, а хората не могат да насмогнат. Сега получаваме заплати, но след това затъваме в дългове, само и само за да оцелеем“, казва 53-годишният Фуад Фахредин, който работи в ресторантьорския бранш и е от близкия квартал "Хамра“. 

По думите му, годините на икономическа нестабилност са създали "една класа, която живее и друга класа, която не е мъртва, но чака да умре заради непоносимата ситуация, в която се намира“.