КНСБ: Амбициозна управленска програма, но не изпълнява социалния договор

Президентът на КНСБ Пламен Димитров даде оценка за управленската програма на кабинета “Радев” и заяви, че тя е амбициозна, дава правилна посока на развитие, но в същото време не изгражда в достатъчна степен социалния договор, необходим за нейното осъществяване. 

“В програмата виждаме посока на модел за развитие, който включва възстановяване на индустриалния потенциал, повече инвестиции и иновации, технологична модернизация, заявки за развитие на образованието, по-достъпно здравеопазване и по-ефективна държава“, посочи Димитров. 

Мерки срещу сивата икономика

Димитров добави, че допълнителни позитиви се виждат и в комплексните мерки за ограничаване на сивата икономика, чрез което да се повиши събираемостта на данъчно-осигурителните приходи.

“Имаме въпроси по отношение на фискалната консолидация и поддържането на последователна настойчива политика по отношение на държавния дълг – дали тя е поносима, начинът, по който се залага, не личи съвсем ясно в програмата, но от допълнителните разговори, които сме имали по Бюджет 2026 и особено по проектобюджета за 2027 г., имаме опасения за по-стръмна от възможната и необходимата фискална консолидация, която би охладила икономиката допълнително и би създала риск за растежа и риск от рецесии“, обясни президентът на КНСБ.

По думите му е позитивно използването на метода разходи-ползи при изпълнението на национално финансираните публични инвестиции, като се приоритизират капиталовите разходи с висока добавена стойност. 

“Най-важното ни притеснение е, че икономическата политика в програмата не залага в необходимата степен на потреблението като основен фактор на растежа. За нас това е притеснително. Не че не трябва да бъдат развивани и останалите два компонента - инвестиции и износ, но със сигурност не виждаме политики, които могат да стимулират потреблението“, каза още Димитров.

Липса на политика при доходите

Според КНСБ вторият съществен негативен елемент е липсата в програмата на политика по доходите. Какво ще се прави в публичния сектор с доходите остава неясно, смята президентът на синдиката. 

“Стимулирането на потреблението не е желание на КНСБ. То е императив. Ако нямаме стимул на потреблението през капиталовите разходи на правителството в рамките на това да оптимизира дефицита и ръст на доходите, който да поддържа потреблението, тези рискове на макрониво са реални. Ако няма ръст на доходите, цените ще бъркат все повече в джоба на хората и ще стигаме все по-драматично до усещането, че обедняваме, което ще бъде реално“, предупреди синдикалистът.

Според Димитров третият проблем в управленската програма е разминаването между мащаба на заявените цели и конкретността на механизмите за съответните мерки. 

“Липсват ресурсни разчети, междинни резултати и критерии как ще се изпълнят тези амбициозни цели и приоритети. За нас измерителят трябва да бъде реалният резултат - достъп до услуга, намалена бедност, запазено или създадено качествено работно място, по-добра кадрова обезпеченост“, каза още синдикатът.

Четвъртият дефицит според оценката на КНСБ е недостатъчното включване на труда като пълноправен участник в икономическата трансформация. 

“В редица политики отношенията са конструирани между държавата, бизнеса и инвеститорите. Смятаме, че индустриалната, дигиталната, енергийната и административната трансформация трябва да имат и социални измерения“, заяви Пламен Димитров.