Черно море е едно от направленията, в които Русия активизира дейността си

Към момента няма пряка военна заплаха от Русия към страни членки на НАТО, но това не означава, че няма да видим заплахи без пряко използване на военна сила, които създават условия Русия да тества границите на търпимост на НАТО и ЕС. Това коментира Ивайло Иванов от Съюза на офицерите от резерва "Атлантик", в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

В опитите си да тества червените линии на НАТО и ЕС Москва може да извърши голяма кибератака, която да доведе до физически разрушения на инфраструктура или човешки жертви, предупреди Иванов.

Възможно е да видим неидентифицирани въоръжени лица в пограничните зони на страни членки на НАТО като прибалтийските страни и Полша, които да създават смут и да нарушават реда, предположи още събеседникът и добави, че такъв инцидент е имало вчера, когато въоръжени мъже са преминали от Беларус на територията на Литва.

„С политически прийоми Путин се опитва да наруши единството на алианса и да го подложи на изпитание. Той знае, че няма как да победи НАТО във военно отношение, въпреки че разполага с ядрени оръжия.“

Ако руският президент види нерешителност и колебание в реакцията на алианса на руските провокации, това ще бъде сигнал за страната му да продължи да ескалира положението. Ако НАТО реагира твърдо и предприеме бързи действия, Русия вероятно ще се отдръпне и ще каже, че няма нищо общо с инцидентите, отбеляза Иванов.

Черно море е едно от двете направления, в които Русия активизира дейността си. Другото е Балтийско море, отбеляза Иванов и добави, че след като военноморското присъствие на НАТО в Балтийско море е било засилено, инцидентите с атаки срещу критична инфраструктура рязко са намалели.

Според него това е пътят и в Черно море, но там има проблем, свързан с конвенцията от Монтрьо, която позволява на Турция да го затваря за навлизане на кораби от други държави в случай на конфликт.

Друга възможност е България да си сътрудничи по-тясно с останалите две черноморски държави членки на НАТО – Турция и Румъния, счита събеседникът. Според него противоминната група, създадена преди две години, е добър пример в това отношение. Тя може да бъде надградена с обединена военноморска група, която не само да открива е неутрализира мини, но и да гарантира до известна степен сигурността на търговското корабоплаване в западната част на Черно море, предложи Иванов.

„България и Румъния би трябвало да синхронизират позициите си в рамките на НАТО и да поискат да се обсъдят още мерки за повишаване на сигурността на двете страни и на корабоплаването поне в западната част на Черно море.“

По примера на други страни България може да поиска и разполагането на самолети на НАТО на българска територия, тъй като тези сили са снабдени с модерни радари и могат да комуникират с цялата система от радари на алианса в региона, посочи Иванов. По този начин те могат да получават информация директно, добави той.

България може да поиска и разполагане на сили на НАТО за морско разузнаване и наблюдение, за да има по-детайлна картина за ситуацията по-дълбоко в Черно море и по-рано да вижда заплахите. Това ще осигури на страната ни повече време да реагира, изтъкна събеседникът.

По-тясно сътрудничество с НАТО и ЕС и увеличаване на бюджета за отбрана

В дългосрочен план България трябва да си сътрудничи по-тясно със съюзниците от НАТО и ЕС, за да гарантира сигурността си, и да увеличи бюджета си за отбрана с по-бързи темпове от предвиденото, счита Иванов.

„Заплахите нарастват и трябва да предоставим на българските въоръжени сили необходимите способности да реагират на тях.“

Събеседникът е категоричен, че европейските страни не се милитаризират, а се опитват да отговорят на заплахите, които Русия създава. Той посочи, че Руската федерация предвижда да увеличи бюджета си за отбрана с 27% през 2027 г. до 202 млрд. долара, а по официални данни страната заделя 8% от брутния си вътрешен продукт (БВП) за военни разходи. Неофициално делът достига до 10%.

В същото време миналата година европейските страни са харчили средно 2,4-2,5% за отбрана, изтъкна Иванов.

Според него почти 100% е вероятността Русия да стои зад инцидента край Варна вчера, като той се вписва в ескалирането на подобни удари в Черно море и засилването на хибридните действия на Москва спрямо страни членки на ЕС и НАТО през последния месец.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria