Костите на цар Самуил разкриват тежки заболявания и стара травма на лявата ръка

Предварителните антропологични изследвания на костните останки, свързвани с цар Самуил, показват, че той е починал на възраст между 60 и 70 години, бил е висок около 173 см и е страдал от множество заболявания, затруднявали движенията му в последните години от живота му. По скелета са установени и следи от травма на предмишницата, довела до сериозно увреждане на лявата ръка. 

Това съобщиха учени от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ-БАН) и Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН на среща с журналисти,  съобщи БТА.

По думите на доц. Христо Попов, директор на НАИМ-БАН, връщането на костните останки в София е резултат от продължителни усилия на специалисти и научни институции. 

Проф. Вагалински е ангажиран с проучванията повече от 15 години, а преди 12 години той, доц. Виктория Русева и покойният член-кореспондент Йордан Йорданов са работили с останките в Солун.

Донни за цар Самуил 

Изследването е проведено в Музея на византийската култура в Солун, където са били съхранявани костните останки, преди да бъдат пренесени в България. В продължение на една седмица специалистите са проучили скелетните материали от четири гробни съоръжения в базиликата на остров „Св. Ахил“ в Малкото Преспанско езеро.

Антропологичните наблюдения върху останките от саркофаг „Гама“, които се свързват с цар Самуил, показват възраст на починалия между 60 и 70 години и ръст около 173 см. По костите са установени дегенеративни изменения, включително спондилоза на гръбначния стълб и артрозни изменения на крайниците, както и възпалителни процеси около ставите. 

Според доц. Русева тези състояния вероятно са причинявали значителни болки и са затруднявали придвижването на владетеля, въпреки че историческите извори го представят като човек, който е участвал във военните походи заедно със своята войска.

По скелета е установена и травма на предмишницата, довела до образуването на т.нар. лъжлива става и причинила сериозно увреждане на лявата ръка.

Останките на другите гробни съоръжения 

При изследването на останките от другите гробни съоръжения учените са установили наличието на индивиди на различна възраст. 

В саркофаг „Алфа“ е открит костен фрагмент от дете на приблизително 7–14 години. В саркофаг „Бета“ са установени непълни скелетни останки от четирима души – трима мъже и дете. Двама от мъжете са били на възраст около 50–60 години, а третият – по-млад, приблизително на 18–25 години.

Скелетните останки на Гаврил Радомир

Особен интерес представляват останките от саркофаг „Делта“, сред които са идентифицирани скелетни материали, свързвани с Гаврил Радомир. Става дума за мъж на възраст около 45–50 години, вероятно до 60 години, с реконструиран ръст около 170 см и относително силно развита мускулатура.

По костите му са установени следи от загуба на зъби приживе, изменения на долната челюст и гръбначния стълб, както и травматични увреждания на подбедрицата и черепа. Травмата на главата не е била животозастрашаваща и е засегнала предимно меките тъкани и в ограничена степен външната костна пластинка. Наблюденията върху зарасналите травми показват, че вероятно са били оказвани медицински грижи.

В същия саркофаг докторантката Доника Йорданова е установила останки от най-малко осем деца на възраст между три месеца и пет години. Костите са фрагментарни и смесени, поради което специалистите са определили минималния брой индивиди чрез сравняване на анатомичната принадлежност, размерите и степента на развитие на костите.

Предстоят ДНК  анализи в чужбина 

След пренасянето на останките в България предстои разработването на цялостна научноизследователска програма с участието на български и чуждестранни специалисти. Предвиждат се радиовъглеродно датиране, изследвания на древна ДНК, анализ на стабилни изотопи и нова реконструкция на главата на цар Самуил.

Чрез генетичните изследвания учените ще търсят данни за пола на децата, погребани в саркофазите, както и за възможните роднински връзки между индивидите. Една от задачите е да се установи дали най-малко осемте деца от саркофаг „Делта“ са от една майка или от различни майки. Ще бъдат проучвани и възможни генетични връзки с древни популации от териториите на Армения и Централна Европа.

Анализите на стабилните изотопи могат да дадат информация за хранителния режим на погребаните и за евентуалното им придвижване приживе, включително дали са родени и прекарали ранните си години в различна природна среда от тази, в която са открити останките им.

Според доц. Русева изследването на древна ДНК е сложно, тъй като генетичният материал в старите костни останки е силно увреден. Поради това не е сигурно, че от всички скелети ще могат да бъдат получени пълни генетични профили. За по-подробно генетично профилиране ще бъдат подбрани поне четири индивида.

Учените уточниха, че костите, свързвани с цар Самуил, са били подложени на консервационни обработки в миналото, което затруднява съвременните генетични изследвания. Проби от малки костни фрагменти вече са изпратени в лаборатории в Германия, включително в Майнц и Бон, и се очаква да бъдат върнати за последваща работа. Специалистите ще преценят какви допълнителни изследвания са възможни, след като получат резултатите. Засега не се предвижда отваряне на саркофага и изваждане на костите.

Прекомерни очаквания от ДНК анализа 

Проф. Вагалински и доц. Попов подчертаха, че ДНК анализът не трябва да се възприема като единствено средство за идентификация. Според тях идентифицирането на останките като принадлежащи на цар Самуил се основава на съвкупност от исторически, археологически и антропологични данни.

„Ние самите никога не сме се съмнявали, че това е цар Самуил“, каза доц. Попов. Той отбеляза, че резултатите от бъдещите анализи трябва да бъдат разглеждани в контекста на останалите научни доказателства, без да се правят предварителни заключения.

Проф. Вагалински посочи, че очакванията към ДНК изследванията често са прекомерни. По думите му дори при подходящи проби не винаги може да бъде получен достатъчно надежден резултат, а изследванията понякога трябва да бъдат повторени с допълнителен материал. Радиовъглеродното датиране също има ограничения и трябва да се съпоставя с останалите налични данни.

За предстоящите анализи ще бъде необходимо международно сътрудничество, тъй като част от изследванията изискват специализирани лаборатории и допълнително финансиране. При оптимистичен сценарий публикуването на резултатите може да отнеме две до три години, посочиха учените, като допълниха, че ще се стремят да ускорят процеса.

Доц. Попов отбеляза, че научната работа трябва да се извършва последователно и въз основа на достатъчно надеждни серии от проби, а не на единични резултати. Според него целта е да се извлече максимално количество информация както за цар Самуил, така и за останалите погребани в базиликата, без да се правят прибързани заключения.

В Музея на византийската култура в Солун на 3 октомври се състоя официалната церемония по предаването на тленните останки на българския цар Самуил (997–1014 г.) от Гърция на България. По силата на споразумението между София и Атина Гърция предаде на България останките, идентифицирани като принадлежащи на цар Самуил, открити през 1969 г. в базиликата „Св. Ахилий“ в Малкото Преспанско езеро от гръцкия археолог проф. Николаос Муцопулос. България от своя страна предаде на Гърция 48 църковни реликви.

България посрещна на 3 октомври тленните останки на цар Самуил (997–1014 г.), които пристигнаха от Гърция с военнотранспортния самолет „Спартан". Ковчегът с тленните останки на цар Самуил беше поставен в специално направения саркофаг. Изработката е започнала на 25 септември по инициатива на Министерството на културата с благословението на българския патриарх Даниил. Решението за вида на саркофага е на Софийската митрополия. Саркофагът, изработен от мрамор от изконните български земи на Самуиловото царство, бе поставен в южната част на напречния кораб на базиликата „Света София - Божия премъдрост“.

Цар Самуил е български владетел от края на X и началото на XI век. Той е представител на династията на Комитопулите и е цар от 997 до 1014 г., като управлението му е свързано с продължителната борба за запазване на българската държавност срещу Византийската империя. След битката при село Ключ на 29 юли 1014 г., при която византийският император Василий Втори пленява около 14 000 български войници и заповядва те да бъдат ослепени, Самуил умира на 6 октомври същата година.

Цар Самуил е единственият български средновековен владетел, чийто гроб и тленни останки са запазени. Гробът е открит през 1969 г. от гръцкия археолог проф. Николаос Муцопулос. Оттогава останките са били съхранявани в Музея на византийската култура в Солун. През 2014 г., по повод 1000-годишнината от смъртта на Самуил, те са били изложени за поклонение по молба на българската държава.