КНСБ иска 10% увеличение на заплатите в бюджетния сектор вместо 5%

Президентът на КНСБ Пламен Димитров очерта бюджетната рамка за следващата година, в която финансовото министерство залага на дефицит от 3,5% от БВП, съкращения за сектор “Сигурност” или замразяване на доходите и не на последно място минимална работна заплата в размер на 660 евро.

След среща на синдикатите с финансовия министър и вицепремиер Гълъб Донев, Димитров каза, че предвиденият дефицит в размер на 3,5 на сто представлява “много стръмна фискална консолидация”. Това, поясни Димитров, означава, че “разходите отнякъде ще се режат“.

Димитров заяви, че предвиденото увеличение на заплатите в бюджетния сектор от 5 на сто през 2027 година няма да важи за сектор “Сигурност“, където не се залага повишение на възнагражденията.

"Освен това в сектор "Сигурност“ се предвиждат съкращения, подобно на плановете за съкращения в останалата администрация", посочи Димитров, като окачестви тези намерения като справедливи.

Синдикатът добави, че са предложили заплатите в публичния сектор да се повишат с 10 на сто, вместо с планираното увеличение от 5%. По отношение на минималната заплата президентът на КНСБ посочи, че засега няма резултат в посока увеличаване от предвидените 660 евро, но има заявка, че това може и да не е финалният размер на минималното възнаграждение.

Съмнения за макрорамката

Димитров каза, че са изразили съмнения относно макрорамката, тъй като смятат, че прогнозираният размер на БВП е подценен, респективно и очакваните данъчни приходи.

Той добави, че за да се изпълнят исканията на КНСБ по политиката на доходите, ще са нужни още около 380 млн. евро, които могат да бъдат осигурени, тъй като приходите по бюджета ще са по-високи от това, което прогнозират от финансовото министерство за 2027 година.

“Прекалено консервативното планиране към момента създава илюзията, че нямаме решение, че не е възможно“, каза Димитров, цитиран от bTV.

Димитров изрази умерен оптимизъм, че ако управляващите чуят хората, могат да намерят необходимите средства за воденето на по-справедлива политика по доходите, особено в полза на гражданите с най-ниски възнаграждения.

“Хора, които получават по 700 евро, по 650 евро, с по две висши образования, с по два езика в библиотеки, в музеи и т.н. няма как да останат с тези 5 процента, които са 25 евро чисто в джобовете, това е подигравка“, каза още Димитров.