Може ли очакването за балотаж да откаже избирателите?

Извънредните събития, белязали последните дни от предизборната кампания, могат да окажат влияние върху избирателите, но засега няма данни за съществена промяна в обществените нагласи. Това коментираха социолозите Светлин Тачев от "Мяра" и Димитра Воева от "Тренд" в ефира на NOVA.

Според тях натрупаното напрежение през последната седмица създава допълнителна несигурност, но ефектът му върху изборните резултати трудно може да бъде измерен предварително. Досегашните проучвания не дават достатъчно основания да се очаква значително разместване в подкрепата за кандидатите.

"Няма как да кажем със сигурност в каква посока това би могло да повлияе и дали изобщо ще повлияе", посочи Тачев.

По думите му развитието на кампанията досега не е довело до сериозни промени в електоралните нагласи, въпреки поредицата от събития извън политическата надпревара.

Ниска активност в първите часове на изборния ден

Данните на "Тренд" показват избирателна активност от 4,4% към 10:00 часа, докато според измерванията на "Мяра" към 11:00 часа тя е достигнала 6,6%.

Социолозите обаче предупреждават, че тези стойности не бива да се сравняват механично с предишни избори, тъй като настоящият президентски вот има различни особености.

Последните самостоятелни президентски избори в България са проведени през 2006 г. След това гласуването за държавен глава е било съчетавано с парламентарни или местни избори, както и с референдум, което е оказвало влияние върху броя на гражданите, отишли до урните.

Според Светлин Тачев активността засега се движи в очакваните граници за самостоятелни президентски избори. Той припомни, че последните проучвания на "Мяра" са отчели заявена готовност за гласуване, близка до активността на първия тур през 2021 г.

Защо избирателите остават по домовете си?

Сред възможните причини за слабия интерес към президентските избори социолозите откроиха отсъствието на силно изразени протестни настроения, натрупаната умора от честите избори и липсата на собствени кандидати на две от големите политически партии.

Според Димитра Воева и Светлин Тачев тези обстоятелства могат да намалят мотивацията на част от гражданите да участват във вота.

Значение има и спецификата на президентските избори. За разлика от парламентарния вот, при който избирателите определят състава на Народното събрание, тук изборът е насочен към конкретна личност, която ще представлява държавата.

Социолозите посочиха, че слабата активност в сутрешните часове все още не означава, че интересът към гласуването ще остане нисък до края на деня. Част от избирателите, особено по-младите, традиционно предпочитат да отидат до секциите следобед.

Затова според тях е необходимо да се изчакат повече данни, преди да се правят окончателни изводи за участието на гражданите.

Може ли очакването за балотаж да откаже част от избирателите?

Друг фактор, който може да повлияе върху активността, е нагласата, че президентските избори ще бъдат решени на втори тур.

Според социолозите част от гражданите е възможно да отлагат участието си, очаквайки балотажа, когато изборът ще бъде ограничен до двама кандидати.

Постоянното говорене за ниска активност и почти сигурен втори тур обаче може да има и обратен ефект. Подобни послания създават риск избирателите да останат с впечатлението, че резултатът е предварително предрешен и техният глас няма да промени ситуацията.

Тачев и Воева подчертаха, че на този етап няма достатъчно основания да се правят категорични заключения за крайния резултат или за евентуални изненади. Според тях реалната картина ще стане по-ясна с напредването на изборния ден и натрупването на допълнителни данни за активността.