Традиционни български занаяти са пред изчезване, няма майстори

Българското занаятчийство е изправено пред застаряване на кадрите и липса на достатъчно млади специалисти. За преодоляване на проблемите са необходими работещи политики, популяризиране на занаятите и промени в законодателството. Това коментира Иван Влаев, председател на Националната занаятчийска камара, в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

Изводите от новото издание на Националната карта на интелектуалната собственост за състоянието на занаятчийството не са оптимистични, като основните проблеми са застаряването на практикуващите и липсата на млади кадри. Според интерактивната карта средната възраст на регистрираните занаятчии в България е над 60 години. Въпреки това Влаев смята, че има възможност секторът да се възроди и да продължи да се развива.

„Изводите не са оптимистични, но не трябва да губим надеждата, че занаятчийството ще се възроди и ще върви напред“, каза Влаев.

Традиционни български занаяти са застрашени от изчезване

Сред най-сериозните предизвикателства е намаляването на броя на практикуващите традиционни занаяти като коларството и бъчварството. Промените в начина на живот и навлизането на нови технологии постепенно ограничават необходимостта от част от тези умения. В същото време в 59 общини няма нито един регистриран занаятчия. Русе е сред водещите градове по брой регистрирани занаятчии, като според Влаев това се дължи на добре работещата регионална структура.

„Най-много оттеглили се занаятчии има при чисто традиционните български занаяти, като коларството и бъчварството. Винопроизводството също се променя, защото вече има съвсем нови технологии, при които не се използват бъчви. Самият живот, самата динамика отсяват тези процеси“, коментира той.

Интересът на младите и занаятите

Интересът на младите към някои занаяти се запазва, но обучението изисква време, постоянство и практически умения. Влаев, който заедно със съпругата си работи като керамик и организира обучителни курсове и майсторски класове, отбелязва, че част от участниците се отказват, преди да завършат обучението си. Сред занаятите, които привличат млади хора, той посочи фризьорството, дърворезбата, иконописта и ключарството. Проблем за започващите работа в сектора остава и необходимостта от материална база.

„Младите хора нямат търпението да изкарат докрай един курс. Те решават, че с два-три курса са изучили всичко и искат да се реализират. Процесът е бавен и труден, затова се изискват желание и търпение при обучението“, посочи Влаев.

Според председателя на Националната занаятчийска камара популяризирането на занаятите и привличането на нови кадри изискват съвместни действия на държавата и браншовите организации. Камарата има готовност да предложи промени в Закона за занаятите, който по думите му е бил значително ограничен по отношение на видовете занаяти и възможностите за подкрепа на съсловието. Организацията работи и по инициативи за популяризиране на географски означения и защитени марки, свързани с традиционни български продукти като чипровските килими и троянската керамика.

„Тук трябва да има истински и работещи политики. Ние имаме готовност да ги предложим на правителството и на Народното събрание. Имаме готовност да предлагаме промени и в Закона за занаятите, тъй като от 2011 г. той е доста орязан по отношение на видовете занаяти и начините, по които можем да подпомагаме съсловието“, заяви Влаев.

Той призова занаятчиите да продължат да развиват уменията си и да привличат следващото поколение към професиите.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria