WWW. Два Метра Под Земята. BG

Ако животът ви се е стекъл така, че не сте били особено известни приживе, ситуацията може да бъде коренно различна, когато умрете.

Да. Когато гушнете букета, ритнете топа и заспите под чимшира. Вовеки.

Предприемчиви българи са създали сайтове, посветени на погребалната тематика. Цели два.

С готините адреси: nekrolozi.bg и pogrebenie.bg.

Е, не е като да си ги сложиш във Favorites, ама, не дай си боже, може и да ти потрябват.

Първото, с което се стълкновяваш, когато влезеш в Nekrolozi, е надпис, гласящ, че сайтът ще бъде официално открит на 1 юни. Каква извънредно подходяща дата за откриване на погребален сайт, наистина.

Докато всички деца празнуват, други ще отбелязват официално откриване на сайт за некролози. Засега не е ясно какво ще е партито, но най-вероятно гостите ще бъдат почерпени с жито и окадени от глава до пети.

Като оставим настрана стряскащия надпис за откриването, остатъкът от сайта прилича досущ на страница на запознанства. 

Има си например търсачка, по години. Ако изпитваш нездрав интерес към това кога е умрял даден човек, спокойно можеш да провериш. Наличните години са от 1850 до 2006, така че – приятно ровчене.

Ъплоуднатите некролози предлагат също ред услуги, най-интересната от които е „Изпрати на приятел“. Така де, в случай, че е починал общ познат, нищо не ти пречи да драснеш един мейл и да уведомиш широката общественост.

Едно съобщение с краткия текст „Я виж, Пешката хвърлил топа. Последно като го виждах, нищо му нямаше“ общо взето върши работа.

С това функционалностите на Nekrolozi се изчерпват, тъй като, както казахме, той ще бъде открит официално на 1 юни, Международният ден на детето.

Pogrebenie обаче си е свършил работата по-бързичко и затова предлага и повече услуги.

И в него има готини моменти от самото начало. При зареждане на страницата, под името Българският погребален портал, се мъдри надпис: Място за вашата реклама.

Чудничко, нали? Една по-далновидна маркетингова стратегия би предвидила там да стои реклама на витамини например. Със слоган – за да не ви се наложи да ни ползвате скоро.

Или пък на вафли Споко. Или Златно чудо 14, само че в случая посланието трябва да е леко променено, и от „За да бъдете оше по-еуегантни“ ще стане „За да умрете оше по-еуегантни“.

Или „Един номер по-малък ковчег само за 1 седмица. Гарантирано“.

Страницата има и цяла отделна секция, наречена Погребалният агент. Нещо като Сватбеният, ама не съвсем. Дано не ме чуе Дженифър Лопез.

Личните ми пристрастия обаче са за рубрика Домашни любимци, разделена на две подкатегории – Евтаназия и Виртуален мемориал /нещо като паметник на незнайния воин/.

За евтаназията е ясно – който е имал животно, знае, че това често е по-добрият изход.

Виртуалният мемориал обаче е нещо коренно различно - там има специално обръщение. Правописът е запазен. 

Уважаеми опечалени,
Загробването на домашни любимци в България е забранено с закон. Ако животното не е кремирано и положено съответно в урна, споменът за него може бързо да угасне. Не бива споменът за нашите домашни любимци, обаче да угасне бързо- те вероятно биха искали да ги помним.

Значи аз съм един престъпник. При това – рецидивист. Всички домашни любимци, които съм имала досега, и които вече са във Вечните ловни полета, са погребани на случаен принцип. Тоест – там, където почвата е била рохка и е позволявала копане.

Да започнем с рибките ми, когато бях ученичка. Може и да са искали да ги запомня, обаче аз пък не исках да ги помня вмирисани и с коремите нагоре. Така че просто ги изхвърлих в онова място, пуснах водата и те поеха по дългия път.

Следващият мъртвец – котаракът Гого. Миличкото ми котенце, което се присъедини към нас, когато бях втори клас, и умря, когато бях на 23. Е, него не съм го пускала в кенефа.

Устроихме му истинско погребение – в кутия от обувки, положен на любимата си възглавничка и с едно пилешко бутче /варено/ до главата, за да си има за из път. Кутията е заровена в парка Гео Милев. Не е кремиран, но споменът за него не е угаснал изобщо.

Пак там е погребана и кучката Сали, а също и много други домашни любимци, които приживе са били разхождани в любимия си парк.

Освен напътствията обаче сайтът предлага и опции за изработване на информационен паметник на животното, подкрепено с аргумента, че „Може би за родствениците след нас ще е интересен споменът за кученцето на баба и дядо, например“.

Информационният паметник може да съдържа разкази на интересни случки, както и снимки от сорта на „Макс на 4 месеца, току що опикал коридора“.

И така. Бизнесът със смъртта вече е онлайн, тъй като интересът на хората очевидно е голям.

И докато чакаме технологиите и медицината да напреднат дотолкова, че да станем безсмъртни, аз лично се осланям на следната максима: „Смъртта не е точка, а запетая“.

Не че имам конкретни доказателства, че това е така, но предпочитам да го вярвам.

Откъде тръгна всичко... Киро, Господ да те поживи