Ще слушкаме или ще ни слушкат

Точно преди около година – на 14 януари 2010, в центъра на София се проведе протест под наслов "България не е Биг Брадър".

Тогава протестиращите поискаха Закона за електронните съобщения да бъде преработен и изцяло да бъде премахнато предложението, което даваше възможност на МВР да следи свободно телефонните разговори и електронната кореспонденция на гражданите.

Пак тогава протестиращите раздаваха весели карикатури на вътрешния министър Цветан Цветанов – той със сателити на ушите, за да чува ставащото в държавата. Организаторите на протеста подадоха и на мен подобна карикатура. Погледнах я с насмешка, но впоследствие реших да си я оставя на работното място – за да ме гледа и слуша Цветанов.

Оттогава мина година, след дълги дебати президентът Първанов подписа указа за обнародване на промените в Закона за електронните съобщения, след като в крайна сметка управляващите до голяма степен отстъпиха пред обществения натиск и се отказаха да следят трафични данни от интернет и мобилните телефони за разследване на престъпления с предвиден затвор под 5 години.

Така законът даде право това да става само за тежки и компютърни престъпления.

Оказа се обаче, че само месец-два след това подслушването си продължава с пълна сила. И то по жицата явно не само заподозрени престъпници, а министри и ръководители на държавни агенции, лекари и тепърва ще стане ясно още кой.

Преди дни вестник "Галерия" публикува проследените разговори между шефа на митниците Ваньо Танов с финансовия министър Симеон Дянков и неговия заместник Владислав Горанов. За какво са си говорили през май 2010 година, всеки може да прочете, а и едва ли точно това е най-голямата драма.

Има(ло) напрежение между Дянков и Цветанов, между Цветанов и Танов... Е, под предводителството на премиера Борисов на тях не им остана друг избор, освен да плеснат с ръце и да се прегърнат. В името на хепиенда...

Интересно обаче защо на никого не му прави впечатление защо се подслушва шефът на митниците, а покрай него – и финансовият министър? Нали срещу тях съдебната система няма претенции, или поне така се предполага...

След случая ми стана любопитно каква ще е реакцията на премиера и останах вцепенен от изказването му:

"Какво лошо има службите да подслушват министри, зам.-министри, вицепремиери?... Аз съм мнителен човек и искам да имам контрол. Министрите да работят така, че все едно са слушани и следени"...

Ами по принцип има, защото в основния закон на страната – конституцията, са записани едни текстове... Така например в член 32, ал. 2 уж пише:

Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.

В член 34 пък пише:

(1) Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени.
(2) Изключения от това правило се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления.

Така че тук изниква въпросът има ли причина, поради която се подслушва телефонът на Ваньо Танов, Симеон Дянков и кой ли още не? Както и кой съд е издал разрешение това да стане? Ако има причина – каква е и защо от май 2010 до сега те заемат още постовете си? Нали се слухтят потенциалните престъпници.

А ако няма причина, поради която ги подслушват, изниква още по-тежкият въпрос – защо тези действия са факт? Нали така се накърняват основните човешки права, заложени в конституцията? Или действаме на принципа "Ще слухтим всички, пък да видим какво ще излезе"...

Вероятно това е добра тактика. Идват избори, а това е чудесен момент да се разхвърчат записи, папки, листчета... И тогава вероятно отново ще станем свидетели на маниакална любов към използването на СРС-та.

А те хората, милите, си знаят, че ги подслушват. И както си признават – "Дреме ми на жилетката“.

Иначе България не е "Биг Брадър". Почти. Но портретът с антенките още си стои на бюрото ми. За всеки случай.