Недовършената работа на Обама

„Да, ние можем!”, беше слоганът, с който сенаторът от Илинойс очарова американците и им обеща промяна. И такава се случи – за първи път афроамериканец стана стопанин на Белия дом. Но само обещания не стигат.

Още с обявяването на правителството на Барак Обама се появиха сериозни критики. Кабинетът беше пълен с имена, познати от администрацията на Бил Клинтън. Това беше и част от сделката за подкрепа от лоялните към Клинтън, които трудно преглътнаха провала на бившата първа дама Хилари в първичните избори.

Новата администрация с много стари лица първо се зае с кризата. Близо 800 млрд. долара на данъкоплатците отидоха за спасяване на банковата система и ключовата автомобилна индустрия.

Бяха създадени или запазени над 3.7 милиона работни места, а данъците за голяма част от средната класа бяха намалени. Държавата се намеси и в действията на Уол Стрийт като беше създаден орган за регулация, който да контролира рисковите операции на големите финансови корпорации.

Но задвижването на цялата тази „реформаторска” машина не може да стане изведнъж и възстановяването не протече толкова бързо и чисто, колкото им се искаше на американските избиратели.

Непопулярни инициативи като мощното наливане на държавни пари в зелена енергия и развиване на високите технологии, безплодното засилване на усилията (пари и военна сила) в Афганистан и опитът за налагане на историческа здравна реформа (да се гарантират безплатни здравни грижи и за тези, които нямат възможност да плащат осигуровки) допринесоха за значителния спад в рейтинга на президента.

Краят на операцията в Ирак и подписването на ново споразумение СТАРТ с Русия за ядрено разоръжаване не омилостивиха особено американското общество.

Така някак логично дойде убедителният успех на републиканците в изборите за Конгреса. И сега голяма част от реформите, обещани от Обама, остават блокирани, забавени и нереализирани. Защото без подкрепата на мнозинството в Камарата на представителите и Сената, нито един законопроект не може да бъде приложен на практика.

На фона на вътрешнополитическите проблеми се появиха и арабските революции, стигна се и до нова военна операция (в Либия) и президентската администрация трябваше да пренареди приоритетите си.

При положение, че е твърде вероятно републиканската „блокада” да продължи чак до самия край на 4-годишния мандат, реално политическите цели и обещания на Барак Обама ще си останат просто цели и обещания.

Затова и кандидатурата за нов мандат определено не е изненада. „2012 година започва сега...”, твърди държавният глава в краткото си предизборно съобщение. Изглежда за Белия дом е ясно, че ще са необходими доста усилия, за да се стигне до успех на вота след година и половина и до завършване на започнатото.

Засега цифрите все още дават предимство на 44-ия американски президент. Последни проучвания на общественото мнение показват, че в момента 47% от избирателите са готови да преизберат Обама. 37 на сто пък щели да гласуват за републикански кандидат, независимо кой е той.

Но за следващите 18 месеца държавният глава няма да има кой знае колко възможности да вдигне рейтинга си. Републиканците ще му пречат по всякакъв начин. И ще търсят най-подходящия кандидат, който да се изправи срещу Барак Обама.

Официално като кандидат за републиканска номинация до момента се е обявил само Тим Пауленти. Бившият губернатор на Минесота беше спряган за кандидат-вицепрезидент на Джон Маккейн при предишните избори, но в крайна сметка беше пренебрегнат за сметка на Сара Пейлин (която също се гласи да влиза в Белия дом).

Пауленти е един от най-яростните противници на здравната реформа, прокарана от настоящата президентска администрация.

Освен Пауленти друг републиканец не е подал документи за участие във вота, но вече има прогнози кои ще са някои от кандидатите.

Мултимилионерът и бивш губернатор на Масачузетс Мит Ромни вече опита късмета си, но беше преборен от Джон Маккейн преди три години. Проблем за него са опитите му да налага по-умерена политика, встрани от консервативните възгледи на хардлайнерите на Републиканската партия.

Баптисткият свещеник Майк Хъкаби е ново лице, но вече има опит с предишните избори, когато взе победа в Айова, въпреки че нямаше кой знае какъв финансов гръб. Хъкаби е бивш губернатор на Арканзас, а телевизионното му шоу по Fox News се радва на голяма популярност, която може да използва при евентуална кандидатура. В борбата си с наднорменото тегло свали 50 килограма и стана маратонски бегач.

Ветеранът Нют Гингрич се ползва с реномето на истинска легенда в Републиканската партия. С неговото име се свързва взимането на мнозинство в Конгреса след 40-годишно управление на демократите до 1994 година.

Сприхавият му нрав и честите избухвания обаче биха били пречка. Личният му живот също може да стане причина за трудна предизборна кампания. Гингрич е обвиняван от първата си съпруга, че се развежда с нея, докато тя се лекува от раково заболяване. Освен това имал извънбрачна афера със своя служителка, докато ръководил процедурата по импийчмънт на президента Бил Клинтън заради скандала „Моника Люински”.

Губернаторът на Мисисипи Хейли Барбър, колегата му от Индиана Мич Даниълс, сенаторът от Южна Дакота Джон Тюн и конгресменът от Тексас Рон Пол също се споменават като потенциални съперници на Барак Обама за поста президент на Съединените щати.