Първо разливът на ВР, после и адвокатите

Няколко месеца след най-голямата екокатастрофа в съвременната история на САЩ виетнамският емигрант и американски гражданин Тим Нгуен губи работата си в корабостроителницата на Мисисипи. Нещо обичайно за Мексиканския залив, понесъл унищожителни щети от петролния разлив след потъването на платформата на Бритиш Петролиъм.

Нгуен логично се обръща към специално създадената служба за обезщетяване на засегнатите от катастрофата, разказва NY Times. Въпросната служба разпределя 20-те милиарда долара, обещани от британската петролна корпорация като компенсация за причинените преки и непреки вреди за местното население.

Но Нгуен получил странен отказ да подаде иск. Адвокатска кантора, за която той не бил и чувал, вече подала иск от негово име.

„Никога не съм подписвал с никого”, категоричен е 43-годишният безработен мъж.

От този момент до днес, вече година след катастрофата, Нгуен се върти в затворен кръг между службата и адвокатите. И не е получил нито цент.

Около 30 хиляди виетнамски емигранти живеят по крайбрежието на Мексиканския залив, като за повечето от тях рибарските лодки и работливите ръце са всичко, което имат.  Това са хора, които знаят, че животът им зависи от милостта на природата.

Преди година обаче научиха и за една далеч по-страшна уязвимост: да останеш без работа заради енергиен гигант и да разчиташ на системата, отговорна за компенсациите, която се оказва неразбираща и неотзивчива.

За хора като Нгуен, объркването е още по-голямо, защото те се оказват основни фигури в съдебен процес, за който дори не знаят. Много като него са категорични, че не са оторизирали адвокати да търсят парите им от фонда.

Често пострадали се оплакват, че са подвеждани от хора, които им обещават бърза и безплатна помощ за уреждане на финансовите въпроси. Впоследствие се оказва, че тази помощ всъщност е адвокатска услуга.
 
За 59-годишния ловец на стриди Там Тран измамата е още по-лоша. Подписал документ, за който му казали, че е заявление за медицинска помощ. А се оказал договор с адвокатска кантора. И докато трае процесът за измъкване от този договор, парите от фонда за обезщетения не идват. А храна без пари няма.

Кенет Файнбърг, управител на службата за одобряване на исковете, коментира пред NY Times, че подобни измами създават огромно препятствие пред бързото изплащане на обезщетенията, които се полагат на местните жители.

По принцип десетки хиляди търсят помощта на адвокат заради объркващия и прекалено сложен процес по изплащането на компенсации от фонда. Тези, които решат да откажат доброволната компенсация от Бритиш петролиум и заведат дело, рискуват продължителен процес и възможност да останат с празни ръце. При успех обаче могат да разчитат на значително по-голяма сума.
 
Тъй като много често масовата съдебна битка не може да се води от малките местни кантори, те автоматично прехвърлят клиенти на големи фирми, разполагащи с ресурса да се справят с процеса.

Така се стига до парадоксални случаи като този на Тим Нгуен, който с огромна изненада разбрал, че името му е в списъка с клиенти на адвокат Микал Уотс. При това в списъка Нгуен фигурира като ловец на скариди от Луизиана вместо като работник в корабостроителница в Мисисипи.

Редица домакинства на виетнамски емигранти се оказват в същата ситуация, включително и такива, които не са пострадали от разлива. Всички те получават писма на виетнамски език, подписани от адвокат Уотс от Сан Антонио. В тях има указания какви финансови и лични документи да бъдат изпратени до Watts Guerra Craft. В писмата се подчертава да не се подписват никакви документи от Бритиш Петролиум.

„Доколкото знам почти всяка къща има подобно писмо”, казва Феликс Као, студент по право от университета Лойола в Ню Орлиънс.

„Въобще не знам как са разбрали адреса ми.” Първоначално той дори не знаел дали е станал клиент или просто е обект на маркентинг кампания.

Домакинята от Ню Орлиънс Нга Нгуен също получава въпросното писмо. „Мисля си, че просто са отворили телефонния указател и са започнали наред”, коментира тя.

Така изведнъж адвокат Уотс се оказва с 43 000 клиента. Всички те са дошли чрез прехвърляне от други адвокати, заявява той в интервю. И с всички имало подписан договор за непредвидени разходи по исковете.

Фондът за компенсации отказал да приеме общия иск, подаден от Уотс, защото се усъмнили, че представлява такъв брой клиенти.

Последвал втори иск от името на 26 хиляди души, за които имало по-подробни данни. Но почти всеки ищец бил с еднакъв доход, тоест твърде вероятно е документите да са съставяни по образец, без реално събрана информация. Затова службата за разпределяне на компенсациите поискала повече информация за клиентите.

Според Уотс всичко се бави умишлено, за да не се изплатят едновременно обезщетения на толкова много хора. Именно това забавяне подтиквало редица негови клиенти да се отказват от услугите му.

„Хората, които се нуждаят спешно от пари и не могат да чакат колективното обезщетение, искат да подадат самостоятелен иск, надявайки се, че така ще получат компенсация по-бързо”, казва адвокатът. Вече бил прекратил договорите с над 100 човека по тяхно настояване.

Оказва се, че проблемът често започва още в началната фаза. В градчето Баю Ла Батре виетнамските емигранти разказват за представители на големи кантори, които обещавали безплатна помощ срещу подписване на документ, който впоследствие обвързвал хората с кантората. И съответно ги задължавал да плащат такси.

Нещата до такава степен са омотани в правната мрежа, че има случаи, в които хора, подали самостоятелни искове, месеци по-късно се оказват с адвокат. И вече не могат да претендират лично за парите си, а трябва да платят част от тях на адвоката. Или пък за дело, с което да се отърват от договора със своя защитник.