А след Меглена Кунева накъде?

Асоциацията, която прави най-напред името Меглена Кунева е с фамилията Пръмова. отговор Сигнализирай

МЕГЛЕНА /КУНЕВА/ ПРЪМОВА- И по пощата може да ми изпращат дарения. Да си почтен, е въпрос на избор. отговор Сигнализирай

След Кунева към Станишев. отговор Сигнализирай

Моля ви престанете с това,че др.Кунева-Пръмова говорела английски език и имала много стаж и връзки в Европа.В България има много млади хора /около 45 години/,които са на нейното или даже по-високо ниво и много по-способни от нея.Но нямат нужните връзки и платци.Реално погледнато и моя син е завършил в Германия,и той говори и немски и английски език ,но той си е едно обикновено българско момче,без покровители "от горе'.А е и още млад... отговор Сигнализирай

Пръмов наредил на милиционерите да разстрелват стачници в Пловдив през 1953 г. Свекърът на спряганата за кандидат-президент Меглена Кунева, видният функционер на БКП Иван Пръмов заповядал да стрелят по стачници през 1953 г., пише в. Уикенд. Протестът на тютюноработниците в Пловдив, първата стачка след 9 септември 1944 г., била оценена като заплашваща устоите на новите управляващи и завършила с кървава разправа. Нареждането да се стреля на месо тогава дал не друг, а Иван Пръмов секретар на местния Окръжен комитет на БКП, пише изданието.Във въпросната фабрика заплащането било по-мизерно дори отпреди 9-и септември, а властта искала ударен труд. Така лека-полека народното недоволство растяло и през април 1953 г. бил изпратен на министър-председателя Вълко Червенков списък със синдикални искания за подобряване условията на труд и заплащане, както и с предупреждение за стачни действия. Първата стачка в условията на народната власт започва две седмици, след като властта отказала да изпълни исканията на работниците.На 3 май нощната смяна в един от складовете изгонила охраната и се барикадирала вътре. Милицията на първо време само заключила протестиращите, които били предимно жени. Сутринта на 4 май отказали да работят и жените от други два склада. Тръгвайки към заключените си колеги, те помели милиционерите. Ченгетата почнали да стрелят, но все още само във въздуха. Междувременно в града пристигнали по спешност няколко министри, към които бързо се присъединили местни велможи кметът Никола Балканджиев и секретарят на ОК на БКП в Пловдив Иван Пръмов. Те опитали да държат реч, но вместо ура към тях полетели камъни. Когато положението станало критично, Иван Пръмов изкрещял на народната милиция: Стреляй!. Пръмов командвал от трибуната заедно с кмета нападението, а министрите се оттеглили с конвой. Камионетки започвали да се тъпчат с арестувани стачници, а междувременно били убити ръководителите на стачните действия. Така Пръмов потопил в кръв стотици, а може би хиляди работници ( в бунта участвали 20 000 души!).За жестоко потушения бунт пише в блога си пловдивчанинът Христо Марков по разказа на свещеник, който навремето лежал в Белене с двама от водачите на стачката. Марков направил собствено разследване и пъзелът се подредил, колкото и фактите да са прикривани от 1953 г., та чак до наши дни. отговор Сигнализирай