Западът изгуби битката за Афганистан

Преди пет години американците отказваха да разговарят с талибаните. Сега талибаните отказват да говорят с американците, пише „Файненшъл таймс“.

Това показва как се изменило съотношението на силите в Афганистан. Западната интервенция там претърпя неуспех. Докато НАТО се готви да се изтегли от страната през 2014 г., остава само да се определи степента на поражението.

Висш пакистански представител коментира язвително: "Спомням си как американците казваха, че добър талибан е единствено мъртвият талибан. После заговориха, че трябва да се прави разлика между талибаните, склонни към помирение, и онези, които не са. Сега пък казват, че талибаните не са им враг". На практика на бойното поле НАТО и силите на талибаните си остават врагове.

В отчаяното си усилие до оставят след себе си стабилен Афганистан, САЩ и съюзниците им се борят да привлекат талибаните в политическия процес. Въпреки това обаче талибаните никак не бързат да водят преговори, а наскоро обявиха, че ги прекъсват. При положение, че западните войски са на път да се изтеглят, върху тях сега няма особен натиск за компромис.

Макар че именно присъствието на Ал Кайда доведе НАТО в Афганистан, страховитата същност на талибанския режим придаде допълнително нравствено измерение на битката. Пристигащите на посещение западни политици винаги са горели от желание да видят новооткрито училище за момичета и да акцентират върху напредъка в областта на правата на жените.

Американците твърдят, че участието на талибаните в политическия процес продължава да зависи от това те да приемат настоящата афганистанска конституция, която съдържа всякакви защити на човешките права и ангажименти за спазване на половата равнопоставеност. Афганистанската действителност обаче никога не съвпада с написаното на хартия. Както казва външният министър на Европейския съюз "Три четвърти от населението на практика не може да прочете конституцията, защото е неграмотно".

Дори при настоящото управление положението на афганистанските жени остава незавидно. Миналата седмица "Хюман райтс уоч" разпространи доклад, в който подчертава, че стотици жени в Афганистан и днес попадат в затвора за "нравствени престъпления" като съпротива на насилствен брак или подаване на жалба за изнасилване. Има обаче и придобивки за жените (най-вече в училищата и градовете) и те може да се окажат застрашени, при положение че талибаните възвръщат влиянието си.

За Хилари Клинтън, която превърна насърчаването на правата на жените в своя кауза като американски държавен секретар, това вероятно е особено горчив хап.

Истината обаче е, че ликвидирането на Осама бин Ладен миналата година даде на американското правителство "завършека", от който се нуждаеше, за да оправдае изтеглянето от Афганистан.

Натовските цели в страната сега са минимални и изцяло съсредоточени върху сигурността: Афганистан никога повече не бива да се превръща в убежище на терористи и в никакъв случай не трябва да става "провалена държава".

Дори тези минимални задачи може да не бъдат постигнати.

Усилията на НАТО бяха фокусирани върху обучаването и въоръжаването на афганистанските сили за сигурност, за да могат те да поемат щафетата от западните войски. Финансирането на афганистанските военни обаче струва между 8 и 9 милиарда долара годишно. Ще иска ли Западът да продължи да налива такива суми в Афганистан при толкова много конкуриращи се искания за отпускане на средства? Ако откаже, тогава, както каза шведският външен министър Карл Билд на форум през уикенда в Брюксел "Ще сме обучили и въоръжили 100 000 души, които после ще направим безработни".

Дори афганистанските военни да останат единни, има голяма вероятност в Афганистан да избухне гражданска война. Това на свой ред вероятно ще продължи още повече да радикализира пакистанските талибани - заради племенните, военни и религиозни връзки от тяхната страна на границата.

Когато президентът Барак Обама дойде на власт, в частни разговори лепна на Пакистан етикета "най-плашещата страна в света" и упорито твърдеше, че афганистанският проблем е неразделен от съдбата на значително по-голямата съседка – оттам и настойчивата употреба на грозноватия термин "АфПак". Има опасност обаче в трескавото изтегляне на западните войски от Афганистан пакистанският проблем да остане пренебрегнат.

Това също ще е грешка, тъй като положението в Пакистан е точно толкова плашещо, колкото и когато Обама дойде на власт.

Според описанието на Карл Билд, който наскоро посети страната, Пакистан е в хватката на "истеричен антиамериканизъм". Това настроение може само да се засили при вестта от уикенда, че на нито един американски военен няма да бъде повдигнато обвинение за въздушния удар на НАТО, при който през ноември миналата година загинаха 24-ма пакистански войници.

Идеята, че САЩ заговорничат да заграбят пакистанското ядрено оръжие, се превърна в натрапчива мисъл както за пакистанските медии, така и за значителна част от пакистанската управляваща класа. В отговор Пакистан активизира производството на ядрено оръжие и разпространението му из страната. Предвид радикализирането на пакистанското обществено мнение и количеството ядрени материали, което страната произвежда, американският кошмар за безконтролно разпространяващи се ядрени материали и оръжия изглежда неприятно реалистичен.

В резултат САЩ ще останат дълбоко ангажирани с контратероризма в Южна Азия. Атаките с безпилотни самолети над джихадистите в племенните райони на Пакистан (станали източник на най-съществените успехи на американците) са нож с две остриета. Те унищожиха ръководството на Ал Кайда, но наред с това подхраниха и яростния антиамериканизъм, който може да създаде следващото поколение терористи.

Както каза пакистански висш представител: "Третият човек в йерархията на Ал Каида беше убит поне пет пъти. Само че на негово място винаги се появява нов трети човек. Онова, което възкресява Ал Кайда и с което трябва да се борите, е начинът на мислене". За съжаление този начин на мислене е отново във възход както в Афганистан, така и в Пакистан.

(БТА)