Дръпни се, че обръщам палачинката

Ще се пуши на закрити обществени места, няма да се пуши. Ще се пуши, но след 22 часа. Не, ще върнем стария режим и пак ще разделим заведенията на зали за пушачи и непушачи. Не, и така няма да стане. По-скоро изобщо не е ясно какво ще стане.

Вече почти месец цялата страна се занимава със Закона за здравето и ограничението на тютюнопушенето. Пушачи са настръхнали срещу непушачи, едните организират протест, а други веднага правят контрапротест. Здравната комисия отхвърли предложението на двама независими депутати за либерализация на забраната, но подобно предложение беше внесено в икономическата комисия.

Позицията на премиера Борисов се менеше като времето през април. Ту като слънце огряваше пушачите и обясняваше, че няма нищо против забраната да се либерализира, ту като буреносен облак заливаше всичките им надежди.

"Абсолютно сме против да падне забраната. Да се надяваме, че няма да ме карат да ходя пак с оставка на следващото гласуване”, заяви премиерът Бойко Борисов пред Дарик в събота. Изказването на министър-председателя дойде по повод готвената либерализация на забраната за пушене на закрити обществени места.

Само шест дни по-рано Борисов беше на съвсем различно мнение.

„В ресторантите не трябва да се пуши поне до 20 ч. След 22 ч всеки работещ или семеен човек се прибира”, смята Борисов. Той се изказа в полза на отмяна на забраната пред bTV, но остави на депутатите да решат как да подходят. Това интервю министър-председателят даде на 9 декември.

През изминалата седмица позицията на премиера постепенно се променяше,  като отново се връщаше към подкрепа на забраната. Той обаче все обясняваше, че трябва народните представители да решат, как те са поставени под натиск от бизнеса и трябва да вземат сами решението.

В събота внезапно премиерът смени позицията – казано по-народно – "обърна палачинката". Волята на депутатите изведнъж стана без значение, семейните и работещи хора явно започнаха да излизат и след 22 часа. Премиерът заплаши и с оставка.

За тези, които следят действията на Борисов обаче, салтото му не беше изненадващо. По една много проста причина – дни по-рано имаше протест под прозорците на Министерския съвет срещу либерализацията на забраната.

Премиерът приницпно гради имидж на силен, неотстъпчив и решителен. Често обаче мнението му се мени. Тези политически салта обикновено се дължат на две неща – опозицията и протестите. Борисов моментално отрича всичко, което Сергей Станишев харесва, и още по-бързо се застъпва за протестиращите.

Заслушването на политиците в народната воля е изконен принцип на демокрацията. При настоящото правителство обаче възниква проблем.

То се заслушва във всеки протестен възглас и на моменти дори не може да разбере накъде да се обърне. Видяхме го при протестите за горите, шистовия газ, ACTA, болницата в Девин и още, и още. Борисов винаги се опитва да отиграе ситуацията, да изглежда като борец за народната воля. Понякога обаче се "изгубва в превода", защото обществото не винаги е единно, а той е избран, за да се опитва да определя най-доброто решение и да носи отговорността за последствията.

Смекчаваме забраната за тютнопушене, не я смекчаваме, пак я смекчаваме. Ще добиваме шистов газ, няма да добиваме шистов газ, ама ще създадем комисия, която да разгледа рисковете -  просто ей така да си имаме комисия. Ще строим ”Белене”, няма да строим ”Белене”, ще го строим, ама с частен инвеститор, ама всъщност няма да стане точно така, не и преди референдума.

Всичко е предпоследно. Тази нестабилност се отразява зле на обществото и на политическата обстановка.

За разделението на властите и за крайно неприятната тенденция премиерът да диктува работата на Народното събрание пък могат да се изпишат цели фермани.

Интересно е обаче да се замислим с какво точно заплаши Борисов депутатите, като им намекна, че ще си подаде оставката, ако либерализират закона. Премиерът не ги заплаши с правителствена криза, той им намекна, че ще останат без работа. Топлите парламентарни банки ще останат зад гърба им.

Нови парламентарни избори, нови депутатски листи, нови народни представители. Ето това ще последва при евентуална оставка на Борисов. Той, разбира, се никога няма да си я подаде, защото народните му представители няма да рискуват да останат без работа.

Само не забравяйте да се дръпнете две крачки назад, защото не е ясно върху кого този път ще се стовари обръщащата се палачинка.