Вотът, който всички загубиха

Първият вот на недоверие към правителството „Орешарски” беше внесен малко след като то отпразнува сто дни. ГЕРБ смениха няколко пъти намеренията си за тема – преминаха през цялостен вот и стигнаха до инвестиционната политика. Основните доводи на опозицията е неясната дейност на новосъздаденото Министерство на инвестиционното проектиране. Други мотиви обаче не чухме. Причините останаха да висят в пространството.

Не ги чухме и днес. Днес видяхме игра на кворум. Демонстрация на отдавна известни факти. Затънахме в политиканстване за това успива ли се Сергей Станишев и като засрамен кавалер ли се държат от ГЕРБ.

Вече дори не е ясно дали ще има реално вот на недоверие. Всичко зависи от това дали вносителите му ще се регистрират. Той няма да мине и правителството няма да падне – призна го и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, както и други представители на партията.

Обречените вотове обезсилват един от най-силните парламентарни инструменти. Лидерът на ГЕРБ го прозря, преди да внесе искането в парламента. Той сам каза, че е бил скептичен към идеята да се депозират много частични вотове и предпочита един за цялостната политика. Той се опасяваше, че този опозиционен инструмент ще девалвира. В крайна сметка отстъпи. И призна, че вотът е обречен. Така ГЕРБ станаха първите губещи от ясния резултат.

Борисов повтори признанието си и днес, когато партията му не се регистрира в пленарна зала -  опита се да изкара ясната си загуба като победа. Всички народни представители от най-голямата партия в този парламент бяха на лице, но реално саботираха кворума. Борисов идеално знаеше, че гласуването няма как да бъде в негова полза. Затова реши да покаже, че мнозинството зависи от "Атака". Всички обаче много добре го знаем. Целта на един вот не може да бъде демонстрация на математика.

Няма значение за какво ще е вотът, изрече днес Борисов. Всъщност има - това е политически акт, който засяга политики. А от подобни действия губи самата политика и парламентаризмът. Срива се доверието в най-висшата, но и най-презряна в момента институция.

Правителството обаче също не печели от неясно формулиране искове, които няма да предизвикат истински дебат, както и от саботажи. Кабинетът не бива да затъва в измамната сигурност на парламентарния си комфорт. Днес поне донякъде си припомни, че парламентарното представителство на поддържащите го партии е крехко.

Пламен Орешарски и министрите управляват в тежки условия. Доверието и към тях, и към 42-рото НС е около, а на моменти и под критичния минимум. Правителството „Орешарски” има нужда от смислени дебати, има нужда от дискусия, при която да изложи аргументите си. Кабинетът трябва да се почувства притиснат от една силна опозиция, която използва максимално всички средства на парламентаризма. От предрешения вот и безсмислената игра с кворума губи и правителството, което няма да има нужда да убеждава никого в аргументите си. Ясните победители не водят дискусии, а обществото има нужда от дискусия.

Губи и обществото. То спира да вярва в парламентарния контрол, който трябва да седи над изпълнителната власт, спира да вярва и в силите на опозицията. Остава с горчив вкус в устата и от възможността на правителството да защитава аргументите си. В крайна сметка, май всички се питаме какво точно работи Министерството на инвестиционното проектиране, а не колко депутати трябват за кворум.