Да победиш смъртта

Болидът на Шумахер след катастрофата на Силвърстоун. Снимка: Reuters

1 / 10

Светът на спорта посрещна Новата година със свито сърце и плаха надежда. Един от най-големите шампиони в историята – Михаел Шумахер, от няколко дни се бори за живота си след ски инцидент във Френските Алпи.

Всеки ден милиони погледи са насочени към болницата в Гренобъл, където лекарите се опитват да спасят 7-кратният световен шампион във Формула 1. Медиците признаха преди ден, че дори и да оцелее, Шумахер надали ще се възстанови на 100% след тежкия удар. Милионите фенове на спорта по света обаче са убедени в обратното, защото познават бързия германец като непримирим боец, който се бори до последния метър и последната секунда.

Екипът на Dnes.bg събра за вас няколко от спортистите, които срещнаха смъртта в очите и... я победиха.

Първият разбира се е... Михаел Шумахер. Датата е 11 юли 1999 година. Със скорост от близо 200 kм/ч. Шумахер излита от завоя "Стоун" и се забива в предпазната стена край пистата. Разхвърчават се гуми, Шумахер прави опит да излезе от разбитата кола, но рухва в кокпита. Светът изтръпва. След 10-минутна суматоха и опити германецът е изваден от разбитата кола и откаран в медицинския център на пистата, а след това с хеликоптер в болницата в Нортхемптън.

След няколко часа идват новините – Шумахер е със счупен на две места крак. Слава Богу – без опасност за живота. Сезонът за него приключва. Поне според лекарите. Не така обаче мисли самият Шумахер, който се завръща още през септември на легендарната писта Монца.

Друга легенда на Формула 1 също отървава смъртта по чудо след тежка катастрофа на състезание. Катастрофата на трикратния световен шампион Ники Лауда на "Нюрбургринг" през 1976 е една от най-ужасяващите в историята на Формула 1. Летящият австриец, който е действащ световен шампион по онова, време губи контрол над болида си, колата му се завърта и се удря в мантинелите, след това се връща на трасето, където в нея се забива друг болид и автомобила на Лауда избухва в пламъци.

Шокирани негови колеги спират на пистата и го вадят от горящата кола. Лауда е откаран в болница с тежки изгаряния и сериозен проблем с дробовете. Малко по-късно Лауда изпада в кома. Състоянието на световния шампион е толкова тежко, че от болницата предлагат на близките му да осигурят свещеник.

Чудото обаче се случва и австриецът оцелява. И не само това -  той се завръща на пистата и става още 2 пъти световен шампион.

Друг велик шампион и легенда в алпийските ски - Херман Майер, също едва не губи живота си след ужасяваща катастрофа с мотор. В края на август 2001 година Херминатора пътува с мотоциклета си от олимпийския център Обертауерн в Австрия за родното си градче Флахау, когато се блъска в неправилно завиващ автомобил.

Носителят на световната купа и двукратен олимпийски шампион е откаран в болница в много тежко състояние, а лекарите готвят ампутация на крака му. "В момента никой не мисли дали Херман ще може да кара отново ски, а дали някога отново ще може пак да проходи", казват лекарите след продължилата 7-часова операция.

След дълга битка кракът на Майер е спасен, а не след дълго Херминатора отново се завръща на белите писти, като дори печели 2 медала от Олимпиадата в Торино през 2006 година. В последните години от славната си кариера Херминатора вече не е толкова бърз както преди, но е спечелил своята най-голяма битка.

За съжаление в последните години сериозно зачестяват фаталните инциденти на футболния терен. По няколко млади мъже умират на година от получен инфаркт на терена, но един случай учуди света.

17 март 2012 година. Болтън гостува на Тотнъм в мач от ¼ финалите на английската ФА Къп. В края на първото полувреме полузащитникът на Болтън Фабрис Муамба колабира на терена. Бързо става ясно, че положението е изключително тежко и лекарите се опитват да реанимират футболиста направо на терена. Футболистите са в шок, а главният рефер Хауърд Уеб взима решение да прекрати срещата.

Младият футболист от Конго е откаран в тежко състояние в болница в Лондон, а няколко часа по-късно лекарите съобщават, че буквално са го върнали от „онзи свят“. 23-годишният тогава футболист е бил спасен по чудо, след като сърцето му е било спряло за 78 минути! По-късно клубният лекар на Болтън разказва, че са били нужди 15 електрошока от дефибрилатор, за да тръгне отново сърцето на футболиста.

Чудото обаче става – днес Муамба е жив и здрав и живее втори живот. С мъка на сърцето в средата на 2012 година той обяви оттеглянето си от професионалния спорт, след като лекарите категорично му забраниха той отново да се върне на зеления терен.

Когато говорим за спортисти герои, и България има своя такъв – Стилиян Петров. Капитанът на националния отбор по футбол се бори с тежка левкемия и вече има сериозен прогрес в неговото възстановяване. Стенли дори успя да организира своя бенефис през лятото, когато препълненият „Селтик парк“ в Глазгоу скандира името му.

С тежка форма на рак се пребори и още един от великите колоездачи – Ланс Армстронг. Макар и заклеймен в последните години заради употреба на допинг, американецът е един от символите на борбата за живот.

През 1996 двадесет и пет годишният Ланс Армстронг, който тогава е просто надежда на колоезденето, получава страшната диагноза - напреднал трети стадий на рак на тестисите. Състоянието му е повече от сериозно, след като ракът се е разпространил дори в белите дробове на колоездача. „Не можех дори да сядам на колелото от болки, а какво остава да въртя педалите“, спомня си по-късно своя най-кошмарен момент колоездачът.

Шансовете за оцеляване на младия американец са нищожни, за спорт не говори никой. Следват ужасяващи месеци на операции, химиотерапии и чудото се случва – Ланс се излекува и отново започва да мисли за любимия си спорт. И не само това – той просто става най-добрият.

3 години след това Армстронг печели първата си от общо седемте победи в Тур дьо Франс.

Ървин „Меджик“ Джонсън е едно от най-великите имена в историята на НБА, за мнозина дори е най-добрият, заедно с Майкъл Джордън. Меджик променя завинаги представите за баскетбола, след като воденият от него отбор на Лос Анджелис Лейкърс доминира в НБА през 80-те години.

„Езерняците“ печелят 5 титли и играят общо 8 финала през 80-те, като просто се забавляват на терена. За мнозина специалисти играта на Лейкърс по това време е най-красивият баскетбол, игран някога в историята на тази игра, а Джонсън – най-универсалният играч в историята.

На 7 ноември 1991 г. едно признание на звездата шокира САЩ – любимецът Меджик Джонсън обявява, че е носител на вируса ХИВ. "Това може да се случи на всеки, дори на мен - Меджик Джонсън. Бих искал само да кажа, че играта страшно ще ми липсва. Отсега нататък ще съм говорител за вируса ХИВ“, изрича легендарният №32 и обявява оттеглянето си от спорта.

Днес, близо 23 години по-късно, въпреки тежката и фатална диагноза Меджик е още сред нас. И не само това  - през 1996 година той се завръща за един сезон на игрището с любимия Лейкърс. Защото е боец и не спира да го показва.

На 30 април 1993 г. се случва може би най-шокиращият момент в историята на тениса. Моника Селеш играе 1/4 финал на силния тенис турнир в Хамбургер срещу 18-годишната българка  Магдалена Малеева. В почивката между геймовете психичноболен фен на тениса наръгва американката с нож.

Оказва се, че нападателят - Гюнтер Пархе, е вманиачен фен на Щефи Граф,  която е основна опонентка на Селеш по това време. В крайна сметка Селеш е оперирана и оздравява, но се завръща на корта едва след 2 години.

И понеже започнахме с пилоти, ще завършим нашия разказ с още един от тях.

Когато става въпрос за силата на човешкия дух, едва ли има по-добър пример от бившия пилот във Формула 1 и американските КАРТ-серии Алекс Дзанарди. През 90-те години италианецът е обещаващ пилот, който печели две титли в американската формула - през 1997 и 1998. Добрите му постижения го отвеждат във Формула 1, където Дзанарди кара за сър Франк Уилямс, но в началото на 2001 година отново се връща в КАРТ-сериите.

На 15 септември италианецът изживява истински ад, който втрещява света. 13 обиколки преди края на състезанието болидът на Алекс се завърта, излиза от трасето, а когато се връща в него, се забива летящия с над 250 километра болид на Алекс Талиани.

В следствие на жестокия удар двата крака на Дзанарди са буквално откъснати, а лекарите не могат да спрат кръвотечението. Спасява го единствено изключително бързата реакция на медицинския екип на пистата и неговият борбен дух.

Бързият италианец остава без крака, но не смята да живее като инвалид. Две години след трагедията той довършва на това трасе 13-те обиколки, които му оставаха до финала през септември 2001 година. По-късно Дзанарди се състезава в състезание от сериите WTCC на Монца със специално пригоден за протезите му автомобил и завършва на впечатляващото 7-мо място.

Неговият дух обаче не спира дотук. През лятото на 2012 година бившият пилот от Формула 1 спечели златото от Параолимпиадата в Лондон в колоезденето на писта. „Когато си на 20, оценяваш медалите, а когато си на 40, цениш това, което правиш всеки ден", споделя със сълзи на очи италианецът.