Путин гради нов съюз върху пепелта от съветската империя

Това не е точно като да се върнеш в СССР, но Владимир Путин полага основите на огромен търговски блок, което неговите опоненти възприемат като опит да възстанови поне отчасти загубената съветска империя. Руският президент и ръководителите на две други бивши съветски републики - Беларус и Казахстан - подписаха днес договор, който претворява мечтата му да обедини единомислещите страни в Евразийски икономически съюз, пише Тимъти Херитидж от Ройтерс.

С пазара си от над 170 милиона души този митнически и търговски съюз е предопределен от Путин да бъде предизвикателство към икономическата мощ на Европейския съюз, САЩ и Китай. Това изглежда като далечна мечта, но въпреки опроверженията на Путин критиците разглеждат церемонията по подписването в казахстанската столица Астана като част от много по-голям план.

Опонентите смятат, че отнемането на Крим от Украйна през март - което доведе до най-сериозното противопоставяне със Запада от края на Студената война - е друг елемент от усилията за възстановяване на руския контрол върху бившата съветска територия.

Путин отхвърля тези твърдения като погрешни и отрича, че създаването на Евразийския икономически съюз има нещо общо с възраждането на съветската империя. "Ние се стремим да градим интеграционен процес в постсъветското пространство, но не защото искаме да възстановим Съветския съюз, империята, а за да използваме конкурентните преимущества, с които разполагат всички наши независими държави", каза Путин в събота пред журналисти в Санкт Петербург.

Политическото наследство на Путин

Но няма никакво съмнение, че новият съюз стана една от големите идеи в третия мандат на Путин и ще бъде част от неговото лично политическо наследство. Путин го възприема като ключов елемент от своите опити отново да направи Русия велика сила, а може би и да възстанови статута й на свръхсила, загубен при разпада на Съветския съюз през 1991 г.

"Едва ли си струва да говорим за пресъздаване на Съветския съюз, след като много неща са се променили за 20 години, но политиката на събиране на територии, която Русия следва сега, е очевидна", казва Досим Сатпаев, политически анализатор в Казахстан. Според него политическият елит на Русия е поел геополитическата мисия да засили страната чрез прокарването на оглавявани от Москва съюзи в "постсъветското пространство".

Путин натисна тънката струнка у мнозина руснаци през 2005 г., когато описа рухването на Съветския съюз като геополитическа катастрофа и каза, че "старите идеали" са унищожени. Неговата мечта за "могъщ наднационален съюз" на суверенни държави по модела на ЕС, който да обединява Европа и Азиатско-тихоокеанския район, черпи ресурс от носталгията по стабилните цени, предвидимото управление и отворените граници.

Днешният договор, който влиза в сила на 1 януари, задълбочава установените връзки между трите страни през 2010 г., когато те предприеха първата стъпка със създаването на митнически съюз. Той ще гарантира свободно движение на стоки, услуги, капитали и работна сила и ще координира политиката в главните икономически сектори.

Съюзът обхваща около три четвърти от постсъветския регион - Съветският съюз минус трите балтийски държави - и общият брутен вътрешен продукт на трите икономики е около 2,7 трилиона долара. Армения и Киргизстан също са изявили интерес да се се присъединят. Но Путин бе принуден да ограничи мечтата си, само и само да се стигне до церемонията по подписването.

Препятствията по пътя

Украйна нанесе тежък удар с решението си да не се присъединява към съюза, след като нейният подкрепян от Москва президент бе отстранен през февруари. Така съюзът бе лишен от огромен пазар - мост към Европейския съюз и люлка на руската цивилизация.

Производителят на петрол Казахстан също се бореше да се гарантира, че съюзът е чисто икономическо начинание и няма да даде на своя бивш съветски повелител никакъв шанс да си възвърне политическия контрол върху него.

"Най-важното нещо е, че ние избегнахме политизацията на споразумението", казва заместник-министърът на външните работи на Казахстан Самат Ордабаев, чиято страна се управлява от президента Нурсултан Назарбаев, хитър лидер от съветско време. "Благодарение на твърдата позиция на Казахстан бяха изключени някои елементи като единното гражданство, външната политика, междупарламентарното сътрудничество, паспортната и визовата част и общият граничен и експортен контрол", казва той.

Даже по-лоялната и закъсала за пари Беларус, ръководена години наред от президента Александър Лукашенко, оказа известна съпротива по въпроси, които могат да засегнат нейния суверенитет.

Подобно на новите лидери на Украйна и други бивши съветски републики виждат по-добри икономически перспективи другаде или се опасяват да не бъдат погълнати. Азербайджан - производител на петрол и газ - стои настрана, а Грузия и Молдова очакват да подпишат през следващия месец споразумения, с които ще задълбочат своите политически и икономически връзки с ЕС.

"За Русия Евразийският икономически съюз е преди всичко политически проект. И трите страни членки преследват изцяло различни и неизречени цели, които са много далеч от нуждите на обикновените хора и пазарите", казва Айдос Сарим, политически анализатор в Казахстан.
 

/БТА/