Колко струва спасяването на един български символ?

"Делото е свято. Проклети ще бъдете, ако не продължите борбата". Предсмъртните думи на войводата Георги Кондолов, водач на Преображенското въстание, се четат на паметната плоча на костницата му на гърба на паметника на Петрова нива.

Днес дошлите в странджанската местност за 111-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание няма да могат да поднесат цветя, защото паметникът се руши и ще бъде ограден в най-проблемната му част, където е костницата.

Надеждата за бъдещето му е само в хората. Обръщаме се към тях, защото вече нямаме вяра в това, че държавата ще поеме някакъв ангажимент, каза Ивелина Иванова, директор на Историческия музей в Малко Търново пред Dnes.bg.

От две години от паметника, строен с дарения на българския народ, падат камъни, а в него вече зее и огромна пукнатина.

Загражденията ще имат за цел да предпазят от нещастен случай. Нека те да бъдат по-големи и по-видими, за да се види докъде може да доведе безхаберието на държавно ниво, не скрива разочарованието си Ивелина Иванова.

Резултатът от многобройни писма до институциите е единствено отпускането на 17 000 лева миналата година от Министерството на отбраната.

Затова Историческият музей и местната власт започват през февруари кампания за възстановяването на паметника, която, макар да няма голям отзвук, е събрала около 43 000 лева от необходимите за реконструкцията близо 71 000.

Вече може да бъде изпратен и дарителски есемес на номер 17 777 с текст на латиница DMS Petrova niva. С него абонатите по договор с мобилните оператори даряват 1 лев.

Преди два дни от Министерството на културата съобщиха, че община Малко Търново е направила заявка до министъра за извършване на ремонт на паметника с приложена план-сметка. От ведомството уточняват, че за целта е необходимо да има изготвен инвестиционен проект за консервационно-реставрационни работи, за който са осигурени необходимите средства за 2014 г.

На базата на инвестиционния проект ще бъде търсена възможност за финансиране на реализацията му, посочват от културното министерство и допълват, че за паметника няма съставен акт за държавна собственост с предоставени права на управление на Министерството на културата.

Идеята за построяването на паметника възниква на 19 август 1925 година, когато се прави първото честване на Преображенското въстание от все още живите участници в него, които се събират на Петрова нива. Тогава се взема и решение да се пренесат костите на единия от войводите на Преображенското въстание Георги Кондолов, убит по време на въстанието.

Костите му се пренасят в Малко Търново, където остават няколко години, но идеята е да бъдат вградени в паметника, който ще бъде построен.

По инициатива на тракийските дружества през 1953 година се прави и по-мащабна национална кампания. Паметникът е построен и открит през 1958 г. по случай 55-годишнината от въстанието - изцяло със средства от дарения.

Един от най-големите символи на национално-освободителното движение на поробените българи от Македония и Одринска Тракия се намира в граничния район на Малко Търново, в началото на България.

„Точно на 30 километра от съвременната българо-турска граница той трябва да припомня на поколенията за борбата за освобождение, която е била по всички краища на българските земи. Много след Освобождението на България този край остава под османска власт, освобождението му закъснява с 35 години.

Хората тук са знаели, че Преображенското въстание е обречено на провал, защото техният военен ресурс е бил много малък, а България е била заплашена от великите сили да не подкрепя въстанието.

Това са хора, тръгнали на сигурна смърт въпреки всичко, но са искали да дадат сигнал, че тук живеят българи и те трябва да бъдат част от България. Този символ никога не бива да забравяме, никога не бива да допускаме да не остане за следващите поколения“, заяви директорът на Историческия музей „Проф. Александър Фол“.

Направеното обследване от специализирана фирма установява, че почти половината паметник на Илинденско-Преображенското въстание трябва да бъде изграден наново.

Процепът се разширява, а камъните, които падат от горната част на паметника, са все повече. „Не може да се разчита на случайности, че няма да рухне всеки момент“, обясни Ивелина Иванова. Реставрацията може да започне веднага щом се съберат парите.

Всяка година на Петрова нива идват хиляди хора, потомци на изселените от Източна Тракия и от Македония. Така ще е и тази.

Миналата година по повод кръглата годишнина за първи път е направена възстановка на конгреса на Петрова нива, на който се взема решение за избухване на въоръжено въстание, синхронизирано с борбите в Македония. За тазгодишните чествания Национално дружество „Традиция“ ще пресъздаде избухването на Илинденско-Преображенското въстание.

Много лични истории и стари снимки, свързани с въстанието, излизат на бял свят, докато студенти на стаж в музея обикалят странджанските села в последните години.

Ивелина Иванова се надява този ценен архив да стане част от научна работа, която да даде нов ценен поглед към въстанието. Късче запазена история в музея са и самите чествания на Петрова нива на годишнините от Илинденско-Преображенското въстание.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.