Украйна: изпочупените стъкла на Первомайск

В град Первомайск, на фронтовата линия между украинската армия и проруските бунтовници, подложен на тежък артилерийски обстрел и в който здравите прозорци и непокътнати жилищни сгради се броят на пръсти, хората, които не са избягали, се готвят с безпокойство за предстоящата зима, пише Мишел Муто от Франс прес.

В района на Луганск, крепост на сепаратистките бойци в Източна Украйна, малко селища са били толкова бомбардирани - нито един квартал не беше пощаден, няма блок, който да не е белязан от снаряд, няма населен район без опожарени къщи или парк без кратер от паднал снаряд.

Възползвайки се от последното есенно слънце, Линда (тя се представя само с това име) - хубава блондинка на 48 години с почернели от саждите ръце - мъкне кофи с отломки и парчета ламарина. Някогашният й дом сега представлява купчина овъглени руини в напълно изгорялата градина, а при съседите е още по-лошо.

"Едва можахме да вземем кучето и да се скрием у приятели", казва тя. От време на време идваме тук да разчистваме. Надяваме се да намерим от какво да направим покрив и да сложим пластмасови плоскости на прозорците, но не е сигурно", казва тя.

Навсякъде край града газовите тръби, които - като в цялата страна - са на открито, са пробити, изкривени или скъсани. "В Луганск газоснабдяването изглежда е възстановено. Надяваме се това да стане и тук, преди да дойде студът", казва Линда.

Черният високопроходим автомобил на "кмета" на града, който иска да го наричат "Женя", минава по улицата и забавя ход. Стъклото се сваля. "Да отидем в кметството", казва той. "Кажете от какво имате нужда. Ще се опитам да ви изпратя хора и материали", добавя той.

Според този боец в ловни дрехи и с астраганов калпак като на донските казаци, ако Первомайск е бил обстрелван, то е, "понеже оказахме твърде силна съпротива. Арестувахме украинци и те си отмъстиха". Боевете, избухнали в района през юли, бяха особено ожесточени. Примирието, започнало на 5 септември, редовно се нарушава.

"Кметът" смята, че половината от 40-те хиляди жители на града все още са там, твърде бедни, за да търсят убежище другаде. "Няма да оставим хората в къщи без стъкла тази зима", уверява ни той и допълва: "Ще извършим ремонти, ще съберем хората, ако трябва. Ще ни трябва помощ".

Той е оставил на пътническата седалка своята нагайка – кожен камшик, използван от казаците кавалеристи. На задната седалка той вози церемониална сабя със седефена дръжка, увита в кърпа, три гранатомета, както и осемгодишния си син, който си играе с пластмасова змия. В багажника има 12,7-милиметрова картечница и сандъци с боеприпаси. "Кажете на украинците, че ги очакваме!", заявява мъжът, който преди войната е бил миньор.

В съседния град Стаханов неговият шеф – самопровъзгласилият се казашки "полковник" Павел Дремов, казва, че в Первомайск през лятото са загинали близо 800 цивилни, както и 14 бойци. Те са били погребани набързо, най-често в градините.

Между два блока се виждат останките от изпепелена църква. Малко по-нататък следва изтърбушена спортна зала. На фасадата му е поставен гравиран върху мраморна плоча портрет на местното момче Олександър Береш, гимнастик, извоювал бронзов медал на олимпийските игри в Сидни.

Възползвайки се от настъпилото затишие, полуремарке е паркирано на централния пазар и от него продават на домакини с отегчен поглед лук и картофи. Един супермаркет отново е отворил врати.

Електромашиностроителният завод "Карл Маркс", на изхода на града, не е готов да заработи отново. Част от сградите му са срутени. Зад един склад снаряд, без съмнение изстрелян от самолет, е изровил кратер с диаметър 10 и дълбочина 6 м.

"Бомбардираха с авиация, беше на 5 септември. Можете ли да ми кажете защо?", възмущава се един от инженерите, Олег. "Няма бойци тук, няма, както ги наричат, терористи. Само работници. Това, което искат в действителност, е да унищожат инфраструктурата в нашия район", казва той.

Малко по-нататък мъж и жена излизат от гора, влачейки сухи клони за печката си и преминават пред забила се в земята неизбухнала зелена ракета с диаметър 30 см.
 

/БТА/