Вот под високо напрежение в сепаратистките райони в Украйна

Проруските сепаратистки територии в Украйна гласуват в неделя за свои парламент и президент на избори, подкрепени от Москва, но отхвърлени от Киев и Запада и усложняващи мирния процес в източната част на страната шест месеца след избухването на въоръжения конфликт, пише Никола Милетич от Франс прес.

"Изборите ще дадат възможност за съставяне на законно правителство", заяви т.нар. премиер на самопровъзгласилата се Донецка народна република Александър Захарченко, чиято победа е несъмнена.

Избори ще има и в Луганск - друга крепост на сепаратистите и седалище на самопровъзгласилата се Луганска народна република, чийто "президент" Игор Плотницки се очаква да бъде утвърден на поста.

През април тези две бунтовнически области в източноукраинския въглищен басейн Донбас обявиха едностранно независимост, което предизвика кървав конфликт с украинските сили, обвиняващи Русия, че изпраща оръжие и хора в помощ на сепаратистите.

"Тези избори са необходими, за да се даде повече легитимност на политическите режими" в Донецк и Луганск, казва анализаторът от "Политическа експертна група" Константин Калачов.

За двете сепаратистки републики "това е нова отправна точка, път към признаване, макар да не е много ясно кой ще ги признае", допълва той.

Предизборната кампания в Донецк е сведена до минимум (няколко плаката на кандидата Захарченко по улиците), а в другите градове като че ли изобщо липсва. Всички кандидати отстояват една и съща линия: независимост от Украйна и сближаване с Русия.

Броят на гласоподавателите е несигурен: много от регистрираните в украинските избирателни списъци преди конфликта около пет милиона души напуснаха района заради боевете.

Сепаратистките власти в Донецк обявиха възможност да се гласува по интернет, право на глас за лица над 16 години и възможност за участие в изборите на чуждестранни доброволци - множество руснаци и няколко европейци, дошли да се бият в редовете на бунтовниците. Не се очаква нито един наблюдател от международни организации. Само няколко руски депутати обявиха, че ще дойдат да наблюдават протичането на изборите.

"Ще отида да гласувам, ако няма бомбардировки в квартала ми. В противен случай ще си остана в къщи", заявява 62-годишната Оксана Василиева, жителка на северната част на Донецк, който редовно търпи артилерийски обстрел от украинските сили.

Мирният процес е в мъртва точка

Шестте месеца сражения между бунтовниците и украинските сили взеха над 3700 жертви и причиниха значителни разрушения.

Спорадични сблъсъци има на много места, но стълкновенията са категорично по-малко интензивни, откакто на 5 септември под егидата на ОССЕ в Минск беше сключено примирие в рамките на споразумение, чиято цел е да постави началото на мирен процес.

Докато мирният процес в момента изглежда изпаднал в мъртва точка, организирането на избори в сепаратистките територии се превърна в причина за сериозни търкания между Киев и Запада, от една страна, и Москва и бунтовниците, от друга.

Украинският президент Петро Порошенко осъди "псевдоизборите, които терористите и бандитите искат да организират в окупираните територии". Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун, подобно на Брюксел, заяви, че вотът "сериозно ще разклати договореностите от Минск", а държавният секретар на САЩ Джон Кери изрази "безпокойство" и предупреди, че Вашингтон няма да признае резултатите.

Противно на декларациите на Запада руският външен министър Сергей Лавров обяви, че Москва ще признае резултатите от изборите. "Надяваме се те да се състоят по план и ние, разбира се, ще признаем резултатите от тях", каза той.

"Целта на тези руски изявления е игра на нерви с Киев, тъй като Русия не получи от Украйна това, което искаше: политическа лоялност и публичната капитулация на Порошенко", смята Калачов.

Конфликтът в Украйна, предшестван от анексирането на Крим от Москва, предизвика най-тежката криза между Русия и Запада от края на Студената война.

На фронта, недалеч от Телманово, на няколко километра от позициите на украинските сили, бунтовническият командир "Старшина" е оптимист: "Изборите ще дадат възможност да покажем, че малко по малко изграждаме своя собствена държава. Бавно и трудно, но това вече е нашият път, вън от Украйна", казва той.

"Нямаме електричество, нямаме вода. Не можем да гледаме телевизия и да следим новините. Какво да ви кажа за тези избори и за кандидатите, като не знам нищо за тях", отвръща 68-годишния Николай, който далеч не е такъв оптимист. Подпрян на бастуна, той храни кучето си на на ул. "Взльотная" срещу летището в Донецк, район, опустошен от четиримесечни артилерийски сражения.
 

/БТА/