Светът през 2014 г. - на прага на нова Студена война

Украйна „избухна“ през 2014 година. И стана повод за сътресения в световната политика, незапомнени от края на Студената война насам. Заговори се дори за нова Студена война между Русия и Запада.

Протестите в Украйна срещу отказа на президента Виктор Янукович да бъде подписано споразумение за асоцииране с ЕС започнаха още през ноември 2013 г. Ситуацията на Евромайдана обаче ескалира през февруари 2014 г., когато при сблъсъци между демонстрантите и силите на реда бяха убити над 100 души, а стотици бяха ранени. Виктор Янукович избяга от Украйна.

През март Русия присъедини към себе си полуостров Крим. Западът заяви, че няма да признае тази анексия.

През април бяха обявени т.нар. Донецка и Луганска народна република - започна кървавият конфликт в Източна Украйна, който взе над 4000 жертви, над десет хиляди души са били ранени.

Западът обвинява Москва, че подкрепя сепаратистите в Донбас, включително и  с военна помощ. Русия отрича.

ЕС, САЩ и други държави наложиха на Русия санкции срещу финансовия, отбранителния и енергийния й сектор заради анексирането на Крим и подкрепата й за отцепниците в Източна Украйна.

Според анализатори Владимир Путин води хибридна война, която представлява съчетание на открита и тайна военна мощ, комбинация от провокации и диверсии в съчетание с отричане на собствената причастност.

Между Запада и Русия обаче също според анализатори се води информационна, икономическа и финансова война.

В самата Русия се разрази финансова криза. Рублата регистрира рекорден спад спрямо еврото и долара. През декември рублата удари дъното, като в един момент еврото дори премина психологическия праг от 100 рубли. Причината за финансовите трусове са стагнацията в руската икономика, западните санкции и сривът в цените на петрола на международните пазари.

От лятото насам цената на „черното злато“ е паднала с близо 40%. През последните дни барел петрол се продаваше за под 60 долара. Русия, която е голям износител, губи много от това поевтиняване на петрола.

Интересно е, че още в края на март т.г. в руска медия се появи материал, в който се твърдеше, че срещу Русия готвят удар, какъвто разруши СССР. Ставаше дума за твърдение за договаряне между САЩ и Саудитска Арабия за  „коригиране“ на световните цени на петрола. Според публикацията Западът е разглеждал подобна стъпка „като единствен лост за въздействие върху Русия, която активизира геополитическата си дейност на фона на украинските събития“.

Болезнена за Русия е тенденцията за приближаване на границите на НАТО все по-близо до нейните. Например влизането в НАТО е сред приоритетите на новата управляваща коалиция в Украйна.

НАТО пък, от своя страна, изразява тревога от милитаризацията на полуостров Крим, от повишени военни действия на Русия край границите на НАТО. Алиансът призова Военновъздушните сили на Русия да извършват полетите си по границите на пакта при повече прозрачност, за да бъдат избегнати инциденти и катастрофи.

Залогът в противопоставянето между Русия и Запада е висок. Според някои оценки крайната цел на действията на западните сили и по-специално на САЩ е сваляне на Владимир Путин от власт. 

От своя страна, руският президент изобщо не показва да се е предал. Поживём — увидим, както казват руснаците.

В Близкия изток през тази година се появи едно чудовище – Ислямска държава. Войнстващата сунитска групировка установи контрол над част от територията на Ирак и на Сирия и в средата на годината обяви там халифат.

Джихадистите пуснаха в мрежата ужасяващи видеоклипове с екзекуцията на британски и американски заложници.

САЩ, около които се оформи коалиция, започнаха през август въздушните удари срещу Ислямска държава в Ирак, а в Сирия – от септември. България заедно с още няколко страни изпрати военно оборудване на иракските и кюрдските сили.

Според анализатори въздушните удари няма да бъдат достатъчни за сломяване на Ислямска държава и ще са нужни сухопътни действия. Американският президент Барак Обама обаче засега е категоричен, че такива няма да има.

В началото на декември състоящата се от от над 60 държави коалиция срещу групировката Ислямска държава обяви, че кампанията й започва да дава резултати и настъплението на групировката в Ирак и Сирия е напът да бъде спряно.

Водената от САЩ коалиция е причинила сериозни щети на Ислямска държава, но борбата срещу екстремистите може да трае години, каза американският държавен секретар Джон Кери. Международната коалиция срещу джихадистката групировка ще изпълнява ангажимента си колкото време е необходимо, за да победи, обеща Кери.

Ислямска държава обаче успя да привлече в редиците си хиляди чуждестранни бойци, сред които между две и три хиляди души от Европа, и накара редица държави да предприемат безпрецедентни антитерористични законодателни мерки.

В Африка избухна епидемия от ебола. Трите най-засегнати страни са Гвинея, Либерия и Сиера Леоне. Над 17 000 души са били заразени с вируса, от които над 6 000 са починали, сочат данни на Световната здравна организация. Заболяването, за което все още няма лечение, заплашва да разруши крехките икономики на засегнатите страни.

СЗО и много хуманитарни организации се опитват да канализират международните усилия в помощ на засегнатите страни, но все още тези усилия се оказват недостатъчно адекватни. Жертви на заразата обаче стават и медицински работници, които трябва да помагат на болните и да ограничават епидемията. Това прави много трудно организирането на медицински центрове на място.

Гражданите на страните от ЕС избраха нов Европейски парламент. В него продължават да доминират основните политически сили -  умерена десница, умерена левица и либерали-центристи. Много силен обаче беше резултатът на изборите и съответно представителството в новия парламент на крайнодесните, ксенофобските, националистическите и евроскептичните партии.

За председател на Европейската комисия беше избран Жан-Клод Юнкер – дългогодишен премиер на Люксембург, а за председател на Европейския съвет – полякът Доналд Туск. При избирането му Жан-Клод Юнкер заяви: "Моето убеждение е, че тази Европейска комисия ще е комисия на последния шанс. Или ще успеем да доближим европейските граждани до Европейския съюз, или ще се провалим. Бих искал да използваме този шанс да раздвижим Европа", подчерта Юнкер

Българският еврокомисар Кристалина Георгиева беше избрана и за заместник-председател на Европейската комисия.

2014-та беше и година на големи самолетни катастрофи. На 7 март изчезна безследно Боинг на малайзийските авиолинии, който извършвал полет от Куала Лумпур за Пекин. На борда му имаше 239 души пътници и екипаж.

Няколко месеца продължи издирването му на огромна територия с радиус от няколко хиляди километра. И до момента обаче от самолета няма и следа. Това е една от най-големите мистерии в световната авиация досега.

На 17 юли стана трагедията с втори малайзийски самолет - полет МН17, който се разби над Източна Украйна. Загинаха всичките 298 души на борда. Според предварителния доклад  на холандските авиационни следователи самолетът е бил пробит във въздуха от голямо количество обекти, летящи с висока скорост. Това е довело до разпадането на машината на парчета по време на полета.

На 24 юли алжирски самолет се разби в пустинята Сахара над Северно Мали. Загинаха 116 души.

Южнокорейски туристически ферибот потъна на 16 април край остров Чеджу. Загинаха 302 души от общо 476 на борда. Бяха произнесени тежки присъди за членовете на екипажа и собствениците на кораба, след като бе оценено, че преобръщането на кораба е резултат от неправилно преустройство на плавателния съд и от човешки грешки при експлоатацията му.