Путин е изправен пред най-голямото си предизвикателство

Путин подчини Чечения, разшири границите на Русия и върна гордостта на един унижен от разпадането на СССР народ. Но най-голямото предизвикателство пред руския президент, който от 15 години е на власт, все още е пред него - да се справи с кризата с рублата, пише Карим Талби от Франс прес.

Като президент или като премиер, бившият шпионин имаше навика винаги да изпреварва събитията и да е с една крачка напред пред съперниците си. Тази негова способност му позволи да прилага ловки номера. Последният от тях беше, когато изненада украинците и западняците, като анексира полуостров Крим през март.

Но Путин, който има осми дан по джудо и който обича да използва слабостите на противниците си, за да ги извади от равновесие, този път беше изненадан от краха на рублата, която загуби половината от стойността си от началото на годината.

Галопиращата инфлация, рисковете от фалит за руските компании, отслабването на банковата система и замразяването на големите инфраструктурни проекти: валутната криза, породена от западните санкции срещу Москва, раздута от спада в цените на петрола и от нарастващото недоверие на руските потребители и на пазарите, отслаби Русия.

Досега Путин беше въплъщение на цяла Русия. Сега наблюдателите се питат дали една отслабена Русия не означава, че и нейният президент е по-слаб.

Путин почти няма какво да направи, казва Александър Коновальов, председател на Института за стратегически оценки. Изчерпването на милиардите долари, натрупани от началото на 21 век, няма да бъде достатъчно решение за дълго време, допълва експертът. Обществото започва да разбира, че Кремъл няма стратегия и че не е способен да овладее кризата, посочва той.

Икономиката никога не е била специалност на руския президент. Словоохотлив, когато става дума за припомняне на историята на Русия през 10-и век или на големите битки от Втората световна война, Путин не проповядва определена икономическа линия. Държавен капитализъм или либерализъм, намеса на държавата или доверие, уповаващо се на пазарите, държавният глава често пъти лъкатушеше между тези икономически линии и понякога дестабилизираше инвеститорите, за които беше разпънал червения килим.

Давайки си сметка за малкото средства за действие, с които разполага, Путин не реагира на критиките. Той не направи изявления и остави на премиера си Дмитрий Медведев задачата да заяви, че рублата е била подценявана и че страната има необходимите ресурси, за да посрещне кризата.

Намеса на държавния глава по въпроса, който вълнува всички, е неизбежна днес на голямата му пресконференция пред стотици руски и чужди журналисти. На тази пресконференция не е изключено Путин да накаже публично правителствени представители заради тяхното управление на кризата, казва Николай Петров, политолог от Висшето икономическо училище в Москва. В по-дългосрочен план правителството и Централната банка трябва да издържат до края на годината. След Нова година ситуацията с рублата ще се успокои, но ръст на инфлацията е неизбежен и въпросът е да се види как правителството ще се опита да се справи с нея, казва Петров.

Президентът на Русия има и други варианти. Да се опита да вдигне поне част от западните санкции, да започне диалог с руските противници, казва експертът Алексей Макарин. Но за да се случи това, Путин трябва да даде на Киев и на Запада гаранции за това, че Русия няма да се меси повече в украинския въпрос. Което означава да признае поражението си, посочва специалистът.

Путин може да обвини западните страни за всички проблеми на Русия. Руският външен министър Сергей Лавров отправи такова обвинение неотдавна, като каза, че има сериозни причини да се вярва, че санкциите на европейците и на американците срещу Русия целят преди всичко да предизвикат смяна на режима, тоест на бъде свален Путин.
 

/БТА/