Има ли смисъл от миротворци в Украйна

Президентът на Украйна Петро Порошенко говори в Мюнхен против идеята за международна операция по поддържане на мира в подведомствените му земи, припомня Бахтияр Тузмухамедов от „Независимая газета“.

От една страна, разполагането на интернационален контингент според него не е навременна мярка, тъй като ще изисква поне половин година, а дотогава "украинският народ все така ще гине заради действията на агресора". От друга страна, той смята, че "международен мониторинг на границата с Украйна" ще е достатъчен, за да се възцарят "до една седмица мир и стабилност".

Същевременно Порошенко заяви наскоро в интервю: "Не желаем тук да присъстват окупационни войски, а няма основания да присъстват миротворци, тъй като Украйна може сама да контролира своите граници". Накратко, не става ясно: дали няма нужда от международен контингент, защото той ще закъснее, или все пак е необходимо някакво международно присъствие за наблюдение по границата, или последното също не е нужно, защото Украйна може и без чужда помощ да наглежда браздата? Нещо повече, Порошенко по примера на някои западни политици заявява категорично, че е неприемливо конфликтът да бъде замразен - и в резултат остава с незамразен конфликт в страната.

Потърсен миналия април от "Независимая газета", авторът (пожелал тогава анонимност) пофантазира какви начини знае да бъде уредена кризата, пламнала в Югоизточна Украйна: за да не се стигне до кръвопролитие, "нека първо се отбие там Русия като най-близко разположена от държавите, способни да провеждат миротворчески операции (както Франция току се отбива в африкански страни, както до неотдавна Италия - в Албания, а пък Австралия - в Източен Тимор, и то невинаги със съгласието на домакините), нека раздели враждуващите страни, а после ще изчака и другите участници в операцията. Може да почака и обосновката - да се оформи със задна дата резолюция на Съвета за сигурност".

Тия размисли са до голяма степен остарели – насилието отдавна е прераснало в състояние, наричано в международното право "въоръжен конфликт с немеждународен характер". Сиреч, казано с езика на Женевските конвенции за защита на жертвите от войните, вече не става дума само за "случаи на нарушаване на вътрешния ред или възникване на обстановка на вътрешно напрежение или вълнение като размирици, метежи, отделни спорадични актове на насилие и други аналогични действия".

Страните в конфликта нямат възможност нито да извоюват убедителна победа, нито да склонят за спиране на военните действия, дори ако се откажат от някакви цели или решат да не развият очертал се успех. Воюващите понасят все по-тежки загуби, още повече се множат жертвите сред мирното население, разрушена е промишлената и битовата инфраструктура, само спомен е вече обичайният начин на живот.

Обстановката доста наподобява периода, когато се разпадаше Югославия - 1991-1995 г., особено развитието в Босна и Херцеговина и в по-малка степен в Хърватия: отслабената и раздробена власт в столицата с надежда се вслушва в обещанията за финансова и материална подкрепа отвън, феодалните князе по места гонят собствения си интерес, а насреща им въстаниците, вкопчени в земята, която смятат за своя, разчитат на покровителство от съседа зад най-близката граница.

Продължавам да смятам, че реален потенциал бързо да започне операция за спиране на въоръжения конфликт и стабилизиране на обстановката има тъкмо Русия, която притежава не само ресурси за целта, но и солиден опит. Според мен нашите военни биха могли да намерят общ език с командирите и от двата лагера, защото сред тях може би са останали хора, служили в общите някога Въоръжени сили. Работя вече години в международен колектив и виждам всеки ден колко ефективно действат съвместно руски и украински офицери, служили преди във войските или МВР на страните си.

Представете си обаче какво ще означава в днешната ситуация да пратим в съседната държава руски военен контингент, дори ако би разтървал воюващите и спрял войната, преди още да мине прословутата "седмица". Такива победители в наши дни ще ги осъдят - и още как!

В идеалния случай за мироподдържаща операция под знамето на ООН е необходимо да бъдат съгласни страните в конфликта и Съветът за сигурност да приеме резолюция, определяща нейния мандат. В реалния живот, както вече казахме, се случва и друго. Ако например Русия и Франция бяха успели да се разберат за параметрите на такава резолюция и да спечелят като съюзник Китай, тогава другите две постоянни членки на Съвета - САЩ и Великобритания, би трябвало само да се въздържат или да не участват в гласуването, за да бъде приет документът (стига да го подкрепят още шест непостоянни членки). Някак ми се струва, че в случая би могло да се разчита на съгласие от страна на Киев, Донецк и Луганск.

Необходими ли са шест месеца за развитие на такава операция? Ако не бе априорно отблъскваща идеята за изпращане на челен руски контингент, в идеалния случай за прилагане на мерки в рамките на Системата от стенд-бай споразумения на ООН контингентите трябва да стъпят на съответния театър един до три месеца, след като бъде приета резолюцията на Съвета за сигурност. Подобни споразумения със Секретариата на ООН имат най-малко 90 държави, съобщили какви подразделения, техника и логистични средства могат да предоставят.

ООН впрочем заема понякога бойна и друга техника от страни членки на възмездна основа и неведнъж впрочем е ставало дума за източноевропейски страни. Те предоставяли, както разправят, употребявани бетеери и камиони, не съвсем годни за незабавна употреба по пряко предназначение, получавайки не само аренда, но и амортизационни плащания. Едвва ли според мен от двете страни на границата не може да се открият няколко десетки макар не от най-новите, но изцяло боеготови единици от нужната техника, които само да се пребоядисат в бяло.

Ной кой ли би подсигурил войските? Русия и ЕС не са подходящи, а Беларус няма особен опит от участие в операции с цели батальони. САЩ не само че не са подходящи, но едва ли имат и свободни сили; такива има Китай, но той дава войски за мисии на ООН в страните, където има суровинни интереси. Затова пък войски и опит имат, да речем, Аржентина, Фиджи или Пакистан, без да са пряко заинтересовани в конфликта. Миротворци от Пакистан в Украйна - някой би рекъл, че е абсурдно. Абсурд ли - защо пък не, щом нито драмите, нито трагедиите до ден-днешен не могат да спрат клането.