Градски скачащи актьори: Паркур – спортът на смелите

 Снимки: Zlatko Ganchev

11 / 17

Преход на боеца. Това е паркурът. Един спорт, набиращ все по-голяма популярност у нас. Спорт за смелите, понякога за безумно смелите. Наричам ги деца на вятъра. Деца на бързината. Във вените им тече неописуема енергия, която ги кара непрестанно да се движат. Тяхното тяло е техният инструмент. А адреналинът и свободата – вечният им двигател.

Сигурно сте ги виждали. Скачащи и премятащи се луди момчета, които за ужас на всички майки преодоляват високи стени и покриви. Сцената, на която творят, е цялата градска среда, която ни заобикаля. Актьори, които градят постановката си сред фонтани, пейки и детски площадки. Едно от тези "скачащи" деца е Златко. Родом е от слънчевия Бургас. На 20, а зад гърба си има над 8 години опит. Един от най-добрите ни трейсъри, спечелил първо място в единственото в България състезание по паркур и фрийрън.

Срещаме се в парка. Не искам да го затварям някъде вътре, защото ми се струва някак грешно. Идва с цялата си енергия и усмивка, та чак на мен ми се приисква да опитам от заразната свобода на неговия спорт.

Започваме разговора си за философията на паркура и неговата история като цяло. Питам го и защо го е избрал: "Първоначално паркурът се е използвал от военните за по-лесно преодоляване на препятствията. Когато са били на мисия и трябвало да преминават през трудоемки терени са използвали техниката паркур. А човекът, който е извадил този спорт от "военен режим" се казва Дейвид Бел. Според Бел основно за паркура е бягството и достигането. Всъщност, паркурът съществува от много отдавна, но не е бил обособен, използвали са го например за каскади в киното. А при мен как се случи (усмихва се)? Запалих се от Джеки Чан, той бе човекът, който ме вдъхнови да тествам тялото си по този вълнуващ начин. А когато бях на 12 - един приятел ми спомена, че съществува такъв тип спорт. Започнах да излизам с компанията, която го практикуваше и от там нещата се случиха естествено. И така скачам вече над 8 години.

Златко ми разказва, че basic (основните) движения в паркура са например мънки, уоуспин, даш, паумспин, конг и други. Триковете в паркура се наричат vaults (волтове), а съчетаването им се нарича flow (флоу). За Златко обаче любим трик няма, любимо му е самото движение. "Вече има доста разновидности на различни салта и скокове. Няма трудни, но има страшни, дори самоубийствени движения", разказва той.

Като заговаряме за самоубийствените скокове, го питам какво мисли майка му за цялата тая работа със скачането и катеренето, а той се смее: "Тя разбира се първоначално беше против. Притесняваше се, защото имах контузии и травми. Гледах да не скачам много пред нея, а ако случайно се контузех, се криех. Веднъж например си изкълчих глезена и когато се прибрах гледах много да не куцам, защото щеше да ми мрънка. Но вече, ще не ще, прие го".

Златко обича да съчетава паркур и фрийрън в едно: "В паркура със стил и лекота трябва да преодолееш определено препятствие, например тази пейка, на която сме сега. Фрийрънът обаче съчетава паркур и салта. Аз предпочитам да наблягам на това в тренировките си. Така виждам препятствието по различен начин".

Групата на Златко тренира в гимнастическа зала в "Герена". Но най-обича да излезе навън, там момчетата могат да тестват уменията си в реална среда и да бъдат по-диви. Често ходят в "Лозенец", частта близо до "Хладилника". Там кварталът е по-разчупен и намират интересни обекти за тренировка.

Тренира ги двукратният световен шампион по паркур Делян Димитров, или просто Дидо. Обединява ги и организацията "Freerun Bulgaria". Основана през 2007-ма година, тя събира всички трейсъри, които преди това са били разделени на различни отбори (crews). По неофициални данни в България около 5000 души се занимават с фрийрън и паркур.

Питам Златко за състезанията: "Бил съм на две състезания. Участвах на първото в България през 2013-та, беше национално състезание и аз... го спечелих! Есента ни поканиха на балканско състезание в Косово, където се класирах четвърти, защото бях контузен. Състезанието там беше разделено на два ръна - фрийстайл и спийд. При фрийстайла импровизираш, но съдиите гледат колко чисто минаваш през препятствията, трудността на триковете, които изпълняваш и дали ги приземяваш добре. А при спийда трябва възможно най-бързо да преминеш през цялото трасе", разказва ми той.

Знаеш ли, доста хора ще кажат, че сте безотговорни и неразумни, че правите рисковани неща, че висите от сгради и си правите селфита, не се сдържам да попитам аз: "Честно казано имам доста приятели, които наистина обичат да висят от разни високи места, но аз лично не го харесвам. И аз съм се качвал по високи кранове и сгради. Правя го просто, за да преодолея страховете си. А като се качиш горе знаеш, че си го постигнал и чувството е несравнимо. Лично аз, когато изпълнявам нещо рисковано, първо трябва да съм много сигурен в себе си. Аз винаги вярвам, че няма да падна. Всичко е до психика и в това как си настроен. Трябва да си винаги на 100% и да познаваш тялото си максимално добре. Но рискът винаги трябва да е премерен.

Заговаряме се за това, какви качества трябва да притежава един трейсър. "Трябва да имаш добра физическа подготовка. Но имам приятели, които например са по-пълни и едри и това не им е никакъв проблем. Въпроса е да си сериозен в спорта. Когато аз започнах много мои приятели също скачаха. Просто беше модерно. Но повечето се отказаха. Всъщност желание е достатъчно, както и маратонки и тениска", отговаря ми Златко.

А самите тренировки как протичат, питам аз. "Тренировките ни на открито са като игра. Виждаме трасето и обекта и всеки показва на другия начинът, по който би преминал през него. Когато имаш повече опит можеш да импровизираш, да си измисляш нови движения. С годините ставаш все по-креативен. Преди година започнах да се занимавам с брейк денс и от там черпя идеи, които съчетавам с фрийръна. По този начин съм си измислил два, три трика. После научих и други хора да ги изпълняват. Във фрийръна има влияние от много различни спортове, така всеки гради свой собствен стил", отговаря ми той.

Изненадващо, Златко ми споделя, че се страхува от височини, но е намерил начин да преодолее страха си. "Един ден взех GoPro камерата и се разходих из квартала. Качих се на една изоставена сграда, където забелязах, че има съседен покрив, на който можех да направя перфектния скок. Затова хвърлих раницата си от другата страна и просто скочих. Казах си: "Няма как да не скоча!", и скочил.

А приземяването, стряскам се аз: "Движението се нарича роу. Нещо като кълбо, но не през глава, а минаваш през рамото си, а от там през гърба. Когато скачаш от високо цялата инерция минава през тялото ти, за да завърши в това движение. Така не се нараняваш", получавам аз успокояващия отговор.

Интервюто върви към своя край, а аз го моля да даде съвет на прохождащите трейсъри: "Започнете да тренирате в зала. Започнете на безопасно място, а не като нас, за които нямаше зали, нямаше треньори, нямаше нищо. Аз тренирах на пясъка, но повярвайте ми, пак боли. И когато скачате - не си вярвайте много. Оставете на страха да ви пази. Но всички сте добре дошли при нас.