За живота и мечтите – през очите на един абитуриент

Радостина в края на 12 клас. Снимка: личен архив

2 / 4

Тя е млада, умна и красива. Пълен отличник от тазгодишния випуск на Първа английска. След вчерашния ден абитуриентският й бал е зад гърба, а с него и цял етап от живота. Сега започва другият й път. Именно за него, за плановете и идеите си, Радостина Йорданова разказа пред Dnes.bg.

Мечтата й - да създаде фондация, която да се занимава с деца в неравностойно положение. Решението се ражда от 3-годишната й работа като преводач към Фондация за социална промяна и включване, която е клон на английска организация.

Фондацията работи с деца в неравностойно положение, а една от дейностите е организиране на летни лагери на море за деца от дома в Липница. "Тези деца са отраснали без родители, когато ги видиш, не можеш да спреш само дотам, те никога не са изпитвали обич. Всичките ужаси, с които са се сблъсквали, самотата, в която са живели, и въпреки това виждаш потенциала в тях, но някой трябва да им помогне. Често те проявяват загриженост едно към друго, споделят и малкото, което имат по между си. Те са много зрели за тяхната малка възраст. А това са деца от 7 до 12 години", разказва Радостина.

Заради това тя е решена да остане в България, да учи "Стопанско управление" в Софийския университет, а целта й е да започне собствен бизнес, за да печели.

"Но не да печеля, за да имам пет къщи по света – на Хаваите, на Малдивите и къде ли не, а защото искам да помогна на такива деца. Всеки път, когато се сблъскам с тях в социалните домове, ми е много тежко", разказва тя. Освен финансова, тези деца имат огромна нужда от консултантска и терапевтична помощ – да ги мотивираш да живеят, да им кажеш, че техният живот не е загубен въпреки болката, в която са отгледани.

Тя признава, че много хора, дори нейни близки и роднини, са я насърчавали да напусне страната. "Отиди там, ще имаш по-хубава работа, по-хубав живот. Аз обаче усещам призвание да остана тук", убедена е тя. Заради мечтата си.

Радостина разказва, че много от съучениците й от Английската гимназия ще заминат за Дания и Холандия.

"Почти половината от моя клас са решили да учат в чужбина. Другата половина са се насочили към медицина, защото обучението тук е добро. Идеята им е след това да заминат да специализират навън. Затова остават, защото е качествено медицинското ни образование, иначе целият ни клас щеше да замине", откровена е тя.

Иначе за пазара на труда и заплащането у нас младото момиче смята, че заплатите са много ниски, а цените - европейски. "Стартовата заплата би трябвало да е над 1000 лева".

Според нея "традиционният модел" около завършване на 12 клас идва твърде много и за ученици, и за родители. А за задължителния "чалга елемент" на абитуриентските балове се чуди - нима това е идеята за забавление.

"За съжаление и при нас го имаше. Музикалните поздрави в ресторанта започнаха с чалга, а диджеите разнообразяваха, успяваха да вмъкнат и нормални песни. Не знам защо след това трябваше да ходим и на чалга дискотека, където беше пълна лудница", разказва за празничната си нощ младото момиче.

Като че ли всички се възползват от нас в този момент – като почнем от търговците, минем през моделиерите с техните безумни цени за тоалети до ресторантьорите. Цялото суетене е твърде много, обобщава Радостина.

А относно кои са загубените морални ценности сред връстници й, младото момиче смята, че на първо място това е невъзможността да се отдели "плявата от зърното".

"Като че ли за младите хора стойностно е да си изкарат добре на момента, не мислят в перспектива. Наблюдавайки моите връстници, си мисля, че любовта за тях е загубила смисъл. Дори при двойките – единственото е да се чувстват добре, да са с някого, който ги кефи, всичко опира до моментно изживяване", казва тя.

В цялото безумие на живота като че ли хората са забравили за състрадателността, за хората в нужда, бедните, сираците. За съжаление, кампанията "С тениска на бала" въобще не беше застъпена в нашия випуск и никой не я предложи, разказа тя.

На въпрос как тя и нейните съученици виждат страната ни, Ради е категорична, че оценката е единна и много критична – има много бюрокрация, сбъркани закони, корупция. "Винаги съм се удивлявала колко лесно може да се подкупи един полицай. Мои приятели са ми разказвали как след дискотека, където са пили, се качват на колата, спират ги полицаи и въпреки това ги пускат без наказание". Не е нормално и това да чакаш за осиновяване на дете около година и половина, смята тя, споделяйки своите наблюдения от работата във Фондацията.

Тя не приема и идеята една жена да работи по 8 часа, да няма време за децата и дома си. "Когато бях 1-2 клас мама работеше по 4 часа и беше много хубаво", спомня си Радостина. За едно дете е много важно да има родител до себе си в тези години, който да му помага, да го насърчава, да изгражда навиците.

"Но нещата минават, а ми се струваха много 12 години учене. Малко ми е тъжно, че всичко свърши. Оттук нататък започва истинският живот", с тъга обобщава Радостина.