Трагедията в Комишуваха: 55 загинали след руския удар по училище в Украйна

Ина пристига с велосипеда си, слиза и го опира на метална ограда, без да ѝ пука, че районът постоянно е под обстрел от руски дронове и че минути по-рано е имало тревога за възможно падане на управляема въздушна бомба. Това е първият път, когато тази 61-годишна жена се връща в подземното училище в Комишувая, в украинската област Запорожие, където на 2 ноември Русия нанесе брутална атака с поне девет управляеми бомби, включително една Fab-3000 с тегло три тона и 1,4 тона експлозиви. Атака, от която Инна се спаси. Тази сутрин имаше други неща за вършене, преди да се отбие до училищния комплекс (превърнат в убежище и пункт за раздаване на хуманитарна помощ), за да вземе дажбата хляб, която доброволци раздават там всяка седмица, пише испанският El Pais.

"Всеки понеделник ни даваха по четири хляба на човек", разказва Инна. И показва на мобилния си телефон последното съобщение, изпратено в Telegram групата на общността, в което, освен раздаването на хляб, се обявяваха и пакети с хигиенни продукти. "Раздаването ще се състои на следния адрес: улица "Шкилна"-42, селище Комишувая (в помещенията на противорадиационното убежище)", гласеше съобщението.

Обявеното време беше от 10.00 до 12.00 часа.

Осем дни по-късно украинските спасителни служби извадиха 55 тела от училището - 30 от тях вече са идентифицирани, но десетки мъже все още разчистват отломките.

Шансовете да бъде открит някой жив са минимални, ако не и нулеви.

"Когато пристигнахме в училището, видяхме ужасяваща гледка: то беше разрушено – срутило се беше под земята", разказва Виталий Хорецки, 27-годишен полицейски служител, който в онзи ден е отговарял за сигурността в населеното място. Той се опитал да слезе през един от двата входа към убежището, които са оцелели след атаката. "Не успяхме да влезем, защото излизаше гъст дим; нищо не се виждаше, а и беше невъзможно да се диша", продължава Виталий, като отбелязва, че училището се намира на седем метра под земята.

Когато успял да влезе през другия вход – след като сложил противогаз – той видял овъглени тела на пода. Започнал да вика, търсейки оцелели, и с помощта на други хора успял да извади трима души. Мъж и жена оцелели, но третият човек починал от изгарянията си. Малко след това се наложило спасителната операция да бъде прекратена: жегата станала непоносима.

В отдела по съдебна медицина към полицията в Запорожие служителите работят без прекъсване от момента на атаката. Те вземат проби от слюнка от роднини на изчезналите и обработват човешки останки – често силно увредени или изгорени – открити от спасителните екипи на мястото на трагедията. Виталий Дрозд, ръководител на звеното, споделя, че през последните часове са успели да съпоставят ДНК на петима от загиналите с тази на техните роднини. Ако се потвърди смъртта на всички обявени за изчезнали, това ще бъде най-смъртоносната руска атака срещу цивилни след нападението над театъра в Мариупол – използван тогава като убежище – извършено на 16 март 2022 г., в ранния етап на пълномащабното нахлуване в Украйна. Разследване на „Асошиейтед прес“, проведено с репортери на място, установи, че бомбардировката е довела до смъртта на близо 600 души. Тази цифра обаче не може да бъде потвърдена, тъй като е невъзможно да се извърши независимо разследване в териториите, окупирани от Москва. Оттогава насам Украйна е ставала свидетел и на други нападения срещу цивилното население – като например удара по жп гара Краматорск през април 2022 г., при който загинаха 55 души.

"Дрон! Дрон!", викат полицейските служители в Комишуваха.

Чува се стрелба: украинските сили се опитват да свалят руски дрон, прелитащ над района. Час по-рано друг дрон се взриви близо до жена, която разговаряла с някого пред входа на дома си – на същия черен път, където в момента тече спасителна операция. Тя е била ранена от шрапнели и евакуирана с полицейски автомобил. Инна – жената с велосипеда – е потърсила подслон сред останките на дървена къща, намираща се срещу училището, разположено в подземно помещение. В далечината се чува още стрелба, докато силите за сигурност издирват друг дрон. Всяка стая в къщата е обгорена, а много от дърветата в двора са напълно унищожени. Същите следи от разрушение се виждат в много от домовете в градчето – място, което до нападението на 2 ноември е било дом на 400 жители.

На 20 км от фронтовата линия

Комишуваха се намира на около 20 километра от фронтовата линия, а достигането дотам става все по-трудно. Целият път от град Запорожие е покрит с предпазни мрежи срещу дронове; край пътя има овъглени автомобили, а детекторите за дронове периодично се задействат със силен сигнал.

"Дори фронтовата линия в момента да не се измества, ситуацията е по-тежка, тъй като се появяват все повече дронове и управляеми бомби – особено в районите, където живеят цивилни", обяснява Бухалтер (името, изписано на баджа му) – командир на 153-та бригада, която отбранява този район. "Преди ръцете ми винаги бяха топли. Откакто стана нападението, са студени – от нерви", казва Инна, подпряна на стената на изгорялата къща. В сутринта на трагедията тя току-що била подкарала велосипеда си, когато усетила първите експлозии.

Виталий Хорецки, полицейски служител, влизал в селото точно в този момент. Той описва същото: звукът не бил толкова силен, колкото при другите управляеми бомби, но изведнъж всичко се разтърсило и в небето се издигнал огромен облак дим във формата на гъба – гледка, запечатана на мобилния му телефон. Минути по-рано Виталий се свързал по радиостанцията с четиримата полицаи, които ескортирали хуманитарна мисия до училището, предупредил ги, че идва още една управляема бомба, и им наредил да призоват местните жители да потърсят убежище в подземно скривалище.

Дори след първоначалния удар, руски дронове продължават да атакуват града. Няколко бомби падат в други райони – както и върху самото училище – точно в момента, в който започват спасителните операции. Един пожарникарски автомобил е напълно изгорял.