Коловозите на ужаса – преди 75 г. започва депортирането на евреи

Само от коловоз №17 в Берлин към смъртта са откарани хиляди хора. Преди 75 години започват депортациите на евреи в нацистките лагери на смъртта, пише Дойче веле. Един свидетел на времето си спомня за т. нар. "преселване на изток".

Хорст Зелбигер се е подготвил добре за речта си пред гостите по повод 75-ата годишнина от началото на депортациите в Берлин. 88-годишният Зелбигер познава лично много от хората, които са били изпратени на смърт от коловоз №17. Сред тях са били много негови близки и приятели. Хорст Зелбигер и родителите му имат късмет. Те не се депортирани и оцеляват.

Коловоз №17

Дни преди годишнината от началото на депортациите Хорст Зелбигер посещава мястото, откъдето започва първото т. нар. "преселване на изток" - полския град Лодз.

"Изведнъж всичко отново изплува пред очите ми. Невероятно е с каква бруталност нацистите пращат в газовите камери напълно невинни хора", разказва той. Още в средата на октомври 1941 година нацистите започват систематични депортации на евреите в Германия на Изток. Депортациите започват само няколко месеца след Конференцията от Ванзее, на която е планирано систематичното унищожение на евреите. В официалните документи на нацистите става дума за "преселване", "евакуиране" и "отвозване". В действителност от железниците на Райха хората биват изпращани в смъртта, в гета, трудови и концентрационни лагери.

Първоначално ги превозват в бракувани вагони, а по-късно във вагони за транспортиране на добитък. Първият транспорт от Берлин тръгва на 18 октомври 1941 година от коловоз №17 на гара Груневалд към Лодз с 1089 деца, жени и мъже.

До края на нацисткия терор 50 000 евреи от Берлин стават жертва на депортациите.

Днес коловозите в покрайнините на Берлин са превърнати в паметник. И тук Хорст Зелбигер ще държи своята реч. "За мен от коловоз №17 тръгна цялата мъка. Ние, децата, бяхме по-умни от възрастните. Още от 1941 година знаехме, че евреите ще бъдат избити като паразити. Възрастните все още имаха някакви надежди", разказва той.

Хорст Зелбигер е роден през 1928 година в Берлин. Майка му не е еврейка, но по настояване на еврейския си баща е възпитан в еврейската религия. Посещава еврейското училище, докато нацистите не го закриват.  От 1942 година упражнява принудителен труд. Арестуван е през 1943 година и се разминава на косъм от депортацията в Аушвиц.

Свидетел на времето мисия

Години наред Хорст Зелбигер живее в ГДР и иска да се ангажира в изграждането на страната. Изключват го от ГЕСП и му налагат забрана за упражняване на професия.

Той се преселва на Запад. Но и тук вижда, че "фашизмът на Запад още не е победен". Затова се ангажира от години като свидетел на времето, изнася доклади и става съосновател на организацията "Децата на оцелели от Холокоста".

На въпроса защо прави всичко това, отговаря по следния начин: "61 души с фамилното име Зелбигер бяха депортирани и избити. Сред тях беше и моята голяма любов. И всички тези хора сякаш и сега ми викат: "Разказвай за нас!"

И Хорст Зелбигер ще продължава да се бори срещу забравата, докато има сили. Също и на 75-ата годишнина от първите депортации в Берлин, когато ще напомни за ужасите на коловоз №17.

В края на интервюто споделя, че ако би могъл да организира среща на класа си, щял да я направи на 17-и коловоз, откъдето нацистите са изпратили на сигурна смърт много от неговите съученици-евреи.