Издевателства в килиите в Турция – изненадва ли се някой?

Чистки в редиците на неудобните, а в килиите - издевателства. Ситуацията в Турция напълно излезе извън контрол. Но това едва ли вече изненадва някого, пише в коментар наблюдателят на Дойче веле Даниел Хайнрих.

Нека не се лъжем: нима някой все още се изненадва от случващото се в Турция? "Хюмън Райтс Уоч" разкрива случаи на изтезания в турските затвори, а в кюрдския бастион Диарбекир двама кметове бяха отстранени просто ей така. Поредните тъжни новини, каквито пристигат от Турция почти всеки ден.

На поход срещу всички неудобни

След опита за преврат през юли в тази страна паднаха всички задръжки - правителството в Анкара прави какво си поиска и не вижда нищо нередно в действията си. Откакто това лято реши, че се намира във война срещу "враговете на държавата", турското правителство тръгна на поход срещу всички неудобни: срещу критичната преса, срещу хората, които бяха нарочени за пучисти и терористи, срещу неудобните политици.

Действията на турските власти са толкова категорични и толкова мащабни, че човек неизменно остава с впечатлението, че определени кръгове в Анкара само това са чакали - да им бъде предоставен удобен повод, за да се развихрят. След неуспешния опит за преврат са задържани повече от 30 хиляди души. Наред с привържениците на Движението на Гюлен, сочено като организатор на преврата, най-силно засегнати са кюрдите. Отстраняването на двамата кметове на Диарбекир не е някакво изключение - от септември насам турското правителство е сменило общо 30 действащи кметове, 26 от които по обвинения за връзки с кюрдската терористична организация ПКК. И "само" четири от уволненията са заради контакти с Движението на Гюлен.

След силното представяне на прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) на изборите през лятото на 2015 г. и след края на примирието с ПКК Анкара окончателно обърна гръб на мирния процес с кюрдите. Образцовото поведение на Ердоган от времето, когато като министър-председател подаде ръка на кюрдите и дори ги нарече "братя", е вече само блед спомен.

Откакто прокюрдската ДПН се превърна в политическа заплаха за партията на Ердоган, мирният процес изглежда окончателно погребан. Президентът Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието, а заедно с тях военните и ултранационалистите от Партията на националното действие (ПНД), се върнаха към старите поведенчески модели: конкуренцията, различното мнение и политическото многообразие вече нямат място в Турция. И всеки, който не споделя официалната линия, живее опасно.

Без никакъв свян

Още в дните след провалилия се опит за преврат видяхме безброй доказателства за това, че в тази нажежена до червено политическа обстановка почти никой вече не се смущава от използването на насилие: без никакъв свян множество турски вестници публикуваха на първите си страници снимки на жестоко малтретирани пучисти. В огромната си част турското общество застана на страната на правителството, а от западните столици не чухме нищо друго освен уверения за солидарност с управляващите.

Нека бъдем честни: на фона на всичко това едва ли някой се изненадва от съобщения като тези за издевателствата в турските затвори или пък за отстраняването на двама неудобни кметове.