Владимир Путин – самотният "баща на нацията"

Ситуация като тази в днешна Русия е имало и преди: по времето на Николай Първи тя доведе страната до огромни беди и катаклизми. Подобен край е неизбежен за всеки режим, който се опитва да върне историята назад. Дойче веле публикува коментар на Игор Айдман.

Сегашната ситуация в Русия често бива сравнявана с годините на Николай Първи. И наистина: двете епохи имат много общи черти, например всевластието на консервативната бюрокрация и на политическата полиция. Както по времето на Николай Първи /1825- 1831/, страната и днес е обладана от милитаризъм, казионен патриотизъм и религиозно мракобесие.

Тогавашният министър на народната просвета Граф Уваров навярно би бил много доволен, ако можеше да узнае кой в днешна Русия се ползва с най-голямо доверие сред населението. На първо място е държавният глава, на когото доверие имат три четвърти от населението. Далеч зад него се нареждат армията, силите за сигурност и църквата.

Знаменитият девиз на Уваров "самодържавие, православие, народност" отново излезе на мода в руските официални среди. Днес самодържавието съществува под формата на авторитарната власт на "националния лидер", ползващ се с пълната поддръжка на Православната църква. А могъщите специални служби и контролираните от държавата медии се опитват да „осигуряват” народното единство със силата на оръжието и словото.

Авторитарният "баща на нацията" (президентът), генералитетът от армията, агентите на специалните служби и свещениците от Руската православна църква /РПЦ/ са утвърдени и уважавани символи не само на Николаевското, но и на Путиновото време.

На пръв поглед Русия стремително се доближава до "идеала" на граф Уваров. Но ако съдим по резултатите от последните социологически проучвания, обществото очевидно не приема изцяло тази натрапвана от властите идеология. Със "самодържавието" всичко си е наред, но не и с "народността", разбирана като безусловна народна подкрепа.

Криза на доверието

В епохата на Путин също имаше мирно "въстание на декабристите", което започна през декември 2011 година като движение за свободни избори. Тогава режимът на Путин беше в криза и популярността му спадаше.

Но както често става в историята, след задушаването на движението за промени започнаха "мрачните години на реакцията". Много опозиционери бяха принудени да емигрират. Мнозина бяха вкарани в затвора. Руската Дума /парламентът/ прие редица репресивни закони, ограничаващи правото на гражданите на демонстрации, свободата на словото в интернет и т.н. След това започна агресията срещу Украйна и съпътстващата я патриотарска пропагандна кампания. В резултат на това властите успяха да сплотят обществото около себе си. През 2014 година рязко се увеличи доверието на гражданите към повечето държавни институции.

При това особено силно се покачи рейтингът на президента, армията, специалните служби и РПЦ - тоест на най-консервативните сили, които се противопоставят на либерализирането на страната и на сближаването ѝ със Запада. След анексията на Крим изглеждаше така, сякаш властта се ползва с безусловната подкрепа на населението. Но както стана ясно малко по-късно, кримската пропагандна кампания оказа само временен ефект. През 2015 година спря да се повишава доверието към повечето държавни институции с изключение на армията и органите за сигурност. А през 2016 година дори започна спад.

Особено ниско е доверието на руснаците към правителството, Думата, местните и регионални органи на властта и даже към църквата. Рейтингът на повечето институции се върна на "докримското" си ниво, а реномето на правителството, Държавната дума и РПЦ падна още повече. Само президентът, армията и специалните служби, макар и да намалиха до известна степен своята популярност сред народа през последната година, все пак се радват на значително повече доверие, отколкото през 2014 година.

Възможно е падналият рейтинг на повечето държавни институции да се дължи на срива в доверието към средствата за масова информация в условията на кризата, тоест към пропагандата като цяло. За една година броят на руснаците, които нямат доверие на официалните информации за икономическата ситуация в страната, е нараснал с 10%. Това недоверие междувременно се споделя от повече от половината участници в анкетите. Явно пропагандната машина успява да поддържа само рейтинга на президента. За другите институции вече не ѝ достигат сили.

През тази година беше отбелязана рекордна разлика между рейтинга на президентската власт и другите институции. Президентът се оказа горд самотник на върха на народните симпатии. Освен президента само армията се ползва с доверието на повече от половината руски граждани. По-малко от една четвърт от анкетираните имат доверие към парламента, прокуратурата, съдилищата и местните власти.

Режим, при който огромното мнозинство не вярва на онези, които го управляват, приемат законите и поддържат законовия ред, не може да бъде силен. Русия все повече се превръща в еднолична диктатура, в която обществото свързва легитимността на властта само с една личност: с тази на управляващия страната авторитарен лидер.

Историята не може да се върне назад

В ситуацията, при която в страната няма авторитетни политически институции, Путин е обречен все по-силно да се опира на силовите структури. Тандемът между президента и тази най-агресивна и шовинистична част от управляващия елит, прави неизбежно продължаването на авантюристичния външнополитически курс и "затягането на гайките" вътре в страната. Същата политика на Николай Първи доведе до жестокото поражение в Кримската война и до фатална криза на режима. След смъртта му започна епохата на големите промени, които той така силно се стремеше да предотврати. Подобен край е неизбежен за всеки един режим, който се опитва да върне историята назад.