Раздор Минск – Москва: Ще се договорят ли Путин и Лукашенко?

Беларуският президент Александър Лукашенко описа с доста резки думи защо е обиден на Русия по време на "Големия разговор с президента" миналия петък.

В отговор на това още преди края на прекия ефир с многочасовите откровения на Лукашенко от руска страна бяха изброени обидите, понесени от нея.

Експерти, журналисти и политици спорят ден след ден в опит да установят кой кого е обидил и кой каква вина носи.

Кореспондентът на Би Би Си Татяна Мелничук попита експерти от Минск доколко е сериозна според тях сегашната свада.

Евгений Прейгерман, директор по изследванията в експертния Либерален клуб:

- Днешната ситуация е по-неприятна от многото предходни конфликти. Макар че през 2010 г. също имаше сериозен, продължителен, пълен със злоба раздор. От близо пет години обаче този конфликт се точи най-дълго.

И двете страни традиционно вдигат залозите в играта. Ето конкретен пример: Москва не само че не отстъпва в спора за цените на газа, но въвежда един вид санкционни мерки в петролните доставки за Беларус, значително свива тези доставки - директно следствие от натрупания дълг за газа.

Вдигането на залозите в преговорния процес е класически похват във всяка дипломация. Специфични за Лукашенко са твърде честите му опити рязко да разсече възлите на противоречията - той вдигаше градуса на своите изявления в стремеж да постигне желаното и го постигаше.

Реакцията на Москва след изявленията на Лукашенко по време на "Големия разговор . . ." в петък също е нетипична, отдавна не е имало такова нещо. Кремълската пресслужба например тутакси публикува изявление с изчисления кой кого храни. Така продължи кавгата, станала вече публична.

Струва ми се, няма много полза да пресмятаме кой кого храни. Всяка страна гледа да представи аргументи, с които се чувства по-сигурна. Кредитите са си кредити. Но руската страна се позовава на отстъпките в горивата. И сочи: ето я световната цена на петрола, ето ги и цените, по които Беларус е получавала петрол през определени години. При това години наред е задържала и вносните мита от петрола. Ето как са били подхранвани беларусите според руската страна.

Отношенията между голям геополитически център като Русия и една малка страна не може да бъдат сведени до някакви сметки с цифри. В такива отношения всички получават един от друг изгода, която често не подлежи на измерване. Аз го наричам размяна на ресурси.

Русия разменя своите енергийни и парични ресурси - или, да речем, достъпа до своя обемен пазар, срещу беларуския геополитически ресурс, който за Русия е не по-маловажен, отколкото за нас едни или други конкретни отстъпки и доставки.

Беларуският ресурс представлява цялостна лоялност, защото големите страни имат нужда от малки страни за съюзнички с цел създаване на пълноценен геополитически център. Има и конкретни военни неща: за Русия Беларус от военно гледище е направо стратегически коридор. Как да измериш това с пари?

Този път - повече отвсякога - никой не е склонен да отстъпи в пламналия спор. Няма никакви позитивни сигнали от никоя страна, съответно полека-лека се напластяват проблеми - имаше газов проблем, после дойде и петролът, все по-често се блокират доставките на беларуски храни за руския пазар.

Всичко това се наслоява. Стигнахме дотам, че може да се задейства психологическият фактор, една изолирана, автономна логика, дори откъсната от реалните проблеми. Задейства ли се този фактор, идва най-страшното.

Засега не виждам катастрофални и близки последици, за каквито пишат фантазьори от Русия и Беларус - примерно вагони с военна техника, пътуващи за Беларус от Русия, и подобни неща. Но като цяло един такъв раздор е път заникъде.

Олег Гайдукевич, първи зам.-председател на Либерално-демократическата партия на Беларус:

- Присъствах на срещата с президента. Много ми харесва, че държавният глава е честен и откровен. Колкото до отношенията с Руската федерация, президентът постъпи много правилно. Разказа отначало докрай как са протекли преговорите с ръководството на Русия. Убеден съм, че на ниво човешки отношения руският президент трябва да реагира правилно на този разказ. Без да се обижда. И не очаквам той да задълбочи конфликта.

Защо ли? Защото президентът Лукашенко всъщност каза истината. Разказа, че в отношенията си с Русия ние сме честни, изпълняваме всичките си ангажименти. А колкото до продължаващите спорове за газа, за петрола, в тези спорове правото е наше.

И тръгвайки на преговори през февруари - сигурен съм, че такива ще има, - ние тръгваме спокойно. Защото всичко е казано. Топката е в полето на Руската федерация, тя трябва да ни отвърне. А как да отвърне? Начинът е само един - нека се договорим.

Ние подкрепяме съюзната държава и президентът Лукашенко го заяви. И в предстоящите преговори ще изглеждаме по-добре, защото всичко си казахме честно и откровено. Откровено! Че не можем да се разберем с вашите олигархични корпорации там в Русия. Защото за тях парите са по-важни от съюзническите отношения. Те почват да броят стотинки, които не значат нищо за развитието на тези корпорации, но удрят по съюзната държава.

Изглеждаме по-честни и от човешка гледна точка. Защото разказахме нещата, както са си, без политически словесни труфила, без задкулисни приказки.

А от братски думи обида няма. Ние сме две съюзни, но независими държави. Караници има всеки ден в комуналните квартири, а ние живеем в два различни апартамента. Но сме в добри отношения. И двама братя, живеещи в различни апартаменти, могат да си кажат всичко честно и откровено.

Ние казваме истината, не се обиждайте. Нека хората в Русия също ни казват истината, няма да се обидим и ние. Нередни работи и у нас колкото щеш. Вземете нашите чиновници, те например не знаят да бранят националния интерес, чакат президентът пръв да каже нещо. Трябва да се научат да се договарят на средно управленско ниво, на ниво министри.

Братята нали затова са братя, да могат да си кажат истината един на друг. Президентът взе, че смени тона, заговори нормално, човешки, без надути политически фрази. Щом видя, че общуването на дипломатически език е в задънена улица, мина на човешки език.

Чакаме също такава честна реакция от ръководството на Руската федерация. Има сили в Русия, които искат конфликтът да се задълбочи, има такива сили и в Беларус. Но президентът (Лукашенко) вярно каза, че от разпрата ще пострадат и Русия, и Беларус.

Убеден съм, че съюзната държава има само една перспектива - да се договаряме и да решаваме нещата. Вярвам, че всичко ще се оправи. Надявам се на това и бих искал да се договорим.
 

/БТА/