"Той не може да греши" – хората, за които Ердоган е безупречен

Под шума на хеликоптер над тълпата се разнесе глас, който съобщи: "Реджеп Тайип Ердоган пристига!". Пълчища от възторжени поклонници неистово започнаха да размахват знаменца и да скандират името му.

Няколко възрастни жени припаднаха – от възбуда или заради блъсканицата в тълпата, не стана съвсем ясно. Когато президентът на Турция се появи пред тълпата, тийнейджърка ми пъхна телефона си в ръцете ми: "Моля ви, снимайте ме с него на заден план" - възкликна тя. Пристигна техният герой.

Европейските лидери може и да са се отдръпнали от него, след като той разгорещено нарече правителствата на Германия и Холандия фашисти и нацисти, но тук, в консервативното и религиозното сърце на страната, Реджеп Ердоган не може да греши. 

"Какво щяхме да правим без него?"

Присъединихме се към участниците в митинга във вилаета Сакария, на 160 км източно от Истанбул, където Ердоган зарадва своите избиратели седмици преди референдума за разширяване на неговите правомощия, разказва Марк Лоуън, кореспондент на Би Би Си в Турция.

Тази конституционна реформа, която трябва да смени парламентарната система с президентска, ще бъде най-голямата политическа реорганизация от създаването на Република Турция през 1923 г.

Над многобройната тълпа се развяваха знамена и банери с надпис: "Еvet" - "Да".

Ердоган произнесе реч в любимия си стил – умел оратор, ярък националист и изобличител на европейската система.

Настоящият конфликт избухна, след като европейски лидери забраниха провеждането на митинги, организирани от турската диаспора в навечерието на референдума.

На двама турски министри беше забранено да влизат в Холандия, след като премиерът Марк Рюте заяви, че това само може да засили напрежението в страната преди парламентарните избори там. Тази му твърда позиция му спечели гласове сред онези, които бяха на страната на неговия противник – крайнодесния Герт Вилдерс.

"Хей, Рюте! - извика Ердоган. - Ти може и да спечели изборите, но изгуби приятел в лицето на Турция". Неговите привърженици одобрително изреваха.

Турският президент продължи, критикувайки "германските шпиони", "европейската терористична пропаганда" и Европейския съд – заради забраната за носене на религиозно облекло в офисите, включително на ислямска забрадка.

"Те започнаха кръстоносен поход срещу исляма – изрева той. - Проклети да са вашите европейски ценности!"

Неговите привърженици жадно погълнаха и това. Те обичат своя харизматичен управител, който се противопоставя на Европа. Може би това е останка от миналото, от Османската империя, която се е противопоставяла на своите врагове. И Ердоган майсторски експлоатира това.

Каквото и да каже и да направи той обаче, тук винаги ще го подкрепят. Уж религиозните турци, които десетилетия наред са се чувствали хора втора ръка по времето на светската власт, дължат оцеляването си на Ердоган.

Благодарение на него сега те доминират в страната и това предизвиква у тях страхопочитание, може би безпрецедентно за демократично избран лидер.

"Обичам го, защото благодарение на него мога да ходя в университета със забрадка" – казва Кубра Хасан, имайки предвид, че Ердоган отмени забраната за носене на забрадки в държавните учреждения.

А по повод неговите подстрекателски речи по адрес на Европа тя казва: "Аз също осъждам Холандия и Германия. Те нямат съвест".

Стоящата до нея пенсионерка Есма Кок се присъединява към разговора: "Всичко, което казва той, е правилно, по всеки въпрос. Ако ни се струва, че той греши, то това е, защото той знае това, което ние не знаем. Какво щяхме да правим, ако го нямаше него?"

"Посмешище"

За турската опозиция, която е прозападна, светска, миналата седмица задълбочи отчаянието от курса на страната.

Утку Толунгуч се надява да се запише в университета в Маастрихт в Холандия, но се опасява от последиците от настоящото противопоставяне между двете страни.

"Турция трябва да тръгне по по-проевропейски път – казва той. - В Холандия сега се създаде много лош образ на Турция и се опасявам, че това ще засегне и мен, ако живея там".

Турските проправителствени медии изцяло подкрепят риториката на президента. Един от вестниците публикува на първа страница портрет на Ангела Меркел в нацистка униформа, друг излезе със заглавие "Холандски нацистки кучета" и снимка на холандско полицейско куче, хапещо турски протестиращ.

За инакомислещите става все по-трудно. По радиата и телевизиите, на рекламните билбордове – подкрепа на Ердоган. Президентът изравни "не" в бюлетината за гласуване с тероризма, а лидерите на опозицията бяха подложени на нападения или бяха отстранени от провеждането на кампанията.

Най-яркият опозиционер стана Мерал Акшемер, бивш министър на вътрешните работи и крайнодесен политик, която представлява най-авторитетната алтернатива на настоящия президент. В хотела, където тя проведе митинг срещу реформата, по време на речта й по тайнствен начин спря токът.

"Турция се превръща в посмешище – разказа тя пред Би Би Си. - В международната политика трябва да се мисли, преди да се говори. Не бива да се отправят празни заплахи. Не бива да се злоупотребява с външната политика при провеждането на вътрешната".

Президентът Ердоган многократно е побеждавал на избори, той може да победи и след по-малко от месец.

Но страната, която той управлява – изключително важен член на НАТО и кандидат за присъединяване към ЕС, днес е опасно разделена и след събитията от миналата седмица все повече се отдалечава от Европа.