Западът иска Турция, но без "султана" Реджеп Ердоган

Държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън през втория ден на своята официална визита в Анкара извърши един доста символичен акт: той се срещна със съпругата на един американски свещеник, който се намира в затвора от миналия октомври по обвинение за участие в терористичната организация на намиращия се в изгнание в САЩ Фетхуллах Гюлен. На имама, който бе обявен от самия Реджеп Тайип Ердоган, за най-големия негов враг и враг на правителството на Партията на справедливостта и развитието.

Ердоган настойчиво иска Гюлен да бъде екстрадиран в Турция, но Вашингтон /както при управлението на Обама, така и при Тръмп.../ отказва да приеме това искане, пише в. "Имерисия" в свой коментар.

Очевидно този акт на американския държавен секретар не бе случаен.

Той дойде като продължение на общото му поведение по отношение на исканията на турската страна, която се държи не само дръзко, но и ултимативно. А американците показват на Ердоган, че не са склонни да обсъждат с него своите намерения и опции.

Последните събития в съседна Сирия са най-ясно доказателство за това. В момент, когато трескаво се подготвя отвоюването на столицата на "Ислямска държава" град Ракка, Вашингтон ясно даде да се разбере, че острието на копието в операцията ще са кюрдите от района. Така Вашингтон отхвърли, при това категорично, натиска на Анкара те (кюрдите) да бъдат отречени. Анкара смята въпросните кюрди за съюзници на ПКК и ги сравнява с терористите от "Ислямска държава".

За отбелязване е, че американците се придържат към такова поведение и в Ирак, където де факто забраниха на турците да участват в нападението срещу Мосул за разлика от кюрдите в тази страна и от шиитските милиции, които се подкрепят от Техеран.

От всичко това изводът не може да бъде друг освен следния: демонстрирайки забележителна приемственост и последователност по този конкретен въпрос, администрацията на Тръмп продължава де факто линията на своя предшественик, непризнавайки на Турция правото да претендира за по-голямо парче от баницата в Близкия изток, която в момента се преразпределя.

Очевидно е, че САЩ предпочитат Ердоган да бъде дръпнат настрана и неговото място да бъде заето от един по-послушен и по-малко амбициозен лидер, защото той бе този, осмелил се да се надскочи и да вдигне летвата над възможностите на собствената си страна, като през 2003 г. отказа да подкрепи нахлуването в Ирак.

От тази гледна точка изглежда, че намеренията и интересите на американците съвпадат изцяло с тези на европейците и най-вече на германците /които също се натъкнаха на едно такова дръзко поведение, след като Анкара прати в затвора кореспондента на в. "Билд" като гюленист/.

След провокативното си поведение спрямо бежанците, към които подходи почти като... сутеньор и изнудвач, искайки компенсации, за да не пусне през Средиземноморието милиони хора до Берлин и много други столици, турският президент се смята за...набелязан.

Чашата изглежда преля след последните инциденти, разразили се по повод на референдума в Турция - първоначално в Ротердам, а след това и в Брюксел - довели до забрана на митингите и до обявяването на Ердоган и на неговите министри за нежелани.

Разбира се, окончателното решение за това колко време Ердоган ще бъде властелин на политическите процеси в страната си, зависи от самите турци.

Макар предварителните социологически сондажи да показват, че борбата на референдума на 16 април ще бъде с изравнени шансове, в тях се допуска поражение за "султана" в момент, когато никой не може да оспори, че на него се пада решаващата роля на този вот в коалиция с крайнодесните националисти. В случай че Ердоган обаче се почувства застрашен, неговите реакции могат да бъдат непредвидими и опасни за турците и за съседните на Турция страни.

Тайните служби на Турция "вършеят" в Европа. Осемстотин турски агенти се смята, че действат в Германия и други страни, но не са само те.

Разкритието, че Анкара наскоро е предала на Берлин списък с турци, които живеят в Германия и се смятат за заподозрени за терористична дейност и връзки с мрежата на Гюлен или с ПКК и други кюрдски организации, дойде като потвърждение за съществуващите от известно време насам "индикации" за растящо присъствие на турските тайни служби не само в собствената им страна, но и в целия Европейски съюз.

Според оценки на германски медии броят на турските агенти, действащи в Европа, достига 800, от които 400 работят на германска територия. В много случаи те не се ограничават само до следене на всякакъв вид "инакомислещи", а стигат до там да заплашват сигурността им и собствения им живот.

Това се случи, след като близо 2,5 милиона турци, живеещи в Европа, тръгнаха към изборните урни, за да гласуват за референдума, и то предизвика незабавната реакция на главния прокурор на Германия, който разпореди да бъде извършено разследване.

Известно е, че Европа не е само "рай" за агентите на турските тайни служби, а и за колегите им от много други страни и на първо място за американците от ЦРУ и Агенцията за национална сигурност, изградили мрежа, наподобяваща "Биг Брадър", в рамките на която те са стигали до там, че да проследяват дори политици от различни /и между другото съюзнически.../държави, в това число Ангела Меркел и институциите на ЕС и НАТО в Брюксел. Досега обаче разследванията за тези явления, които периодично са били разпореждани, все още не са дали никакъв резултат.

/БТА/