И Хърватия боледува от нашата болест – няма кадри за туризма

Хърватия привлича все повече чужди туристи. Но адриатическата страна изглежда страда от същата болест, както и България - туристическият бранш изпитва остър недостиг на квалифицирани кадри, пише Дойче веле.

За Гари Капели сегашният летен сезон върви отлично: "През първите седем месеца на 2017 г. имаме 7,5 млн. повече нощувки, отколкото за същия период на 2016. А до края на годината очакваме да прехвърлим границата от 100 млн. нощувки", казва хърватският министър на туризма. Само през юли 4,6 млн. гости са прекарали почивката си в слънчева Хърватия. Тя е предпочитана особено от германците, а търсенето расте.

Само че хърватската "лятна приказка" има и сенчеста страна: тъкмо по крайбрежието няма достатъчно персонал. Липсват готвачи, келнери, чистачки, детски възпитатели. В разгара на сезона все още не са заети 2700 работни места. В строителния бранш и здравеопазването също има много вакантни места.

Основната причина е, че след присъединяването на Хърватия към ЕС много хървати заминаха да работят в други европейски страни. От две години хърватските граждани могат да работят без ограничения и в Германия. Благодарение на свободата на придвижване в ЕС междувременно не само много висшисти и управленски кадри, но и специалисти - зидари, готвачи и санитари, напускат Хърватия.

Тревожни цифри

Само през 2016 г. близо 56 хил. хървати са заминали за Германия. Хиляди други пък са потърсили късмета си в Ирландия или Австрия - главно все млади хора. Големият приток на мигранти от Хърватия дори изненада германското правителство: прогнозата беше, че средно по 10 хил. хърватски работници ще идват годишно.

Миграцията е единият проблем, с който Хърватия трябва да се бори. Парадоксално е, но в същото време в страната има голямо търсене на работна ръка, вкл. в туризма. С 11 процента безработицата в страната е над средната за страните от ЕС. Безработните обаче не могат да се хванат на работа в туризма или в строителството, защото им липсва нужната квалификация. Решението на проблема е просто - да се опрости сегашният регламент и да се внесе работна ръка отвън, предлага Хърватската икономическа камара. Освен това непълнолетните и пенсионерите трябва да могат да работят по няколко часа вечер - през туристическия сезон.

Експертите обаче са скептични към подобни предложения и се опасяват, че по този начин младите хора, които и без друго са ниско платени, ще бъдат експлоатирани. Според международните изисквания трудът на деца под 15 години е забранен.

Икономическата камара настоява да се промени сегашната практика само веднъж годишно да се прави оценка на нуждата от чужда работна ръка - най-вече от Босна и Херцеговина. Вместо това трябва да се въведе "словенският модел", сочат от камарата. Словенските власти разрешават на фирмите да вземат на работа чужденци, ако могат да докажат, че няма квалифицирани местни кадри, които да заемат тези места. Бившият министър на икономиката Давор Щерн пък предложи да се "внася" работна ръка от Филипините: "Филипинците са квалифицирани, работливи и ще са доволни да вземат по 500-600 евро месечно", колкото е средната заплата в Хърватия (б.ред.) 

Идеята обаче ни най-малко не се харесва на министъра на труда Марко Павич. Правителството е "осъзнало проблема на трудовия пазар" и през есента ще коригира политиката си, уверява той. Само че туристите сега са на Адриатическото крайбрежие - и много фирми просто са отчаяни от положението.

Без ясна визия и политика

Хърватия е проспала цялото това развитие, критикува икономистът проф. Любо Юрчич. Според него страната няма активна, постоянна и нагодена към нуждите ѝ икономическа и социална политика, която да гарантира работа на хората. Пагубно е, че млади и добре образовани хървати трябва да си търсят работа в чужбина, защото в родината им за тях няма работни места. Държавата напълно се е провалила в това отношение, смята Юрчич, който е бивш министър на икономиката.

Междувременно кабинетът на Андрей Пленкович увеличи квотите за чуждестранни работници в строителния бранш, за да гарантира изпълнението на инвестиционни проекти през есента. Ще бъдат инвестирани освен това 20 млн. евро в обучението и квалификацията на безработни. Ще реши ли това в дългосрочна перспектива проблемите на хърватския трудов пазар?

За Любо Юрчич тези планове не са убедителни: "Кой ще работи в туризма, в болниците и старческите домове, ако емиграцията от Хърватия продължи? Ако продължава така, скоро ще имаме недостиг не само на работна ръка, а и на население. Застрашено е бъдещето на важни икономически области - и бъдещето на младото поколение", посочва Юрчич.